ЦСКА София среща ранни предизвикателства по време на зимната подготовка в Турция
Легендарният ЦСКА София продължава зимната си подготовка под слънцето на Турция, но последните резултати оставиха част от привържениците неспокойни. Във втория си контролен мач от лагера „червените“ допуснаха поражение с 1:2 от Млада Болеслав. Макар че крайният резултат в приятелска среща рядко разказва цялата история, начинът на загубата предизвика въпроси. Отборът се затрудни да намери креативен ритъм в последната третина и изглеждаше необичайно уязвим в защита, позволявайки на чешкия тим – намиращ се в долната половина на тяхното първенство – да диктува темпото в ключови моменти.
Спортният анализатор Тодор Шабански наскоро коментира представянето, като предложи балансиран поглед върху ситуацията. Той отбеляза, че макар клубът да е инвестирал сериозно в нови попълнения, интеграцията никога не е мигновен процес. Привличането на шест високопрофилни играчи естествено повиши очакванията сред феновете, които пътуваха в значителен брой до Турция, за да подкрепят отбора. Въпреки това Шабански предупреди, че „добавената стойност“ се проявява с време и тези ранни неуспехи, макар и разочароващи, трябва да се възприемат като „болки на растежа“, а не като пълноценна криза.
Тактически, старши треньорът Христо Янев експериментира със схема, която изглеждаше като еволюция на стратегията му от късната есен. Прилага формация 4-1-3-2, която при защита се трансформираше в традиционно 4-4-2, целейки да затвори центъра на терена. С Питас и Годой на върха, целта бе ясно да се установи физическо присъствие в атака. Защитната линия включваше Лапухов на вратата, фланкиран от Мартино и Пастор, а в центъра – опитното дуо Делова и Лапења. На хартия структурата обещаваше стабилност, но реалността на терена подсказа, че процесът е в развитие.
Една от най-забележителните наблюдения от мача бе промяната във философията на атаката. В предишни месеци ЦСКА процъфтяваше чрез използване на фланговете и припокриващи се пробиви. В този двубой обаче централният „диамант“ в халфовата линия доведе до претоварен център и пренебрегнати крила. Тази тактическа промяна изглеждаше като приоритет на защитното позициониране пред творческата игра, което доведе до трудности при създаването на качествени голови положения. Гъвкавостта, която характеризираше отбора в края на 2025 г., бе осезаемо липсваща, заменена от по-ригиден и може би прекалено предпазлив подход.
Индивидуалните изяви също предложиха теми за дискусия. Нападателят Годой имаше особено бурно представяне, белязано от видимо разочарование. Неговата агресия, ценна когато е правилно насочена, граничеше с безразсъдство – получи жълт картон и бе въвлечен в инцидентен сблъсък, който извади съотборника Ето’о от игра. Ясно е, че макар Годой да носи интензитет на терена, той трябва да се научи да контролира емоциите си, за да не се превърне в слабост в решаващи мачове. Борбата му да намери баланс отразяваше по-широката трудност на отбора да изгради сплотен атакуващ ритъм.
Най-належащият проблем за треньорския щаб остава липсата на комуникация в сърцето на защитата. И двата допуснати гола бяха резултат от предотвратими грешки. Първият гол произлезе от „предаване“ между Лапења и Делова, при което нито един не пое отговорност за нахлуващия нападател. Малко след това лошо организирана реакция при статично положение доведе до дузпа, позволявайки на Млада Болеслав да удвои преднината си в рамките на четири минути. Тази повтаряща се нестабилност в централната защита подсказва, че партньорството между двамата ветерани засега не притежава нужната синергия.
Въпреки липсата на голове от игра, ЦСКА показа обещаващи моменти при на голове от игра, ЦСКА показа обещаващи моменти при статични положения. Центриранията на Жордао бяха постоянно опасни, водейки до няколко „разучени“ комбинации, които почти се увенчаха с успех. Питас бе особено нелепо лишен от късмет, удряйки гредата повече от веднъж. Тези моменти показаха какво може отборът, когато изпълнява тактическите си упражнения, но липсата на завършващ удар означаваше, че шансовете останаха неизползвани. За тим с шампионски амбиции, разчитането единствено на статични положения е рискована стратегия, която трябва да бъде допълнена с по-добра игра в преход.
С напредването на мача през второто полувреме интензитетът не достигна очакваните нива. Подобно на предишната среща срещу Корона, късният устрем на ЦСКА изглеждаше повече като продукт на индивидуални усилия, отколкото на сплотена тактическа реакция. Има усещане, че играчите преминават през тежка физическа подготовка, което може да обясни „бавните“ или „тежки“ движения на терена. След мача Христо Янев коментира именно изтощителния характер на зимните тренировки, макар че под професионалния му тон се долавяше нотка разочарование.
Интеграцията на „новата гвардия“ – конкретно играчи като Соле и Ебонг – остава процес в развитие. По време на престоя си на терена и двамата изглеждаха донякъде откъснати от останалата част от състава. Дали това е въпрос на адаптация към нова страна или фундаментално несъответствие със системата на Янев, предстои да се види. Макс, друго ново лице, показа проблясъци на амбиция по левия фланг, но често усложняваше играта си, избирайки множество финтове вместо решителен пас или удар. Това са типични симптоми на нови играчи, които се стараят прекалено да впечатлят, и ще е нужна търпение от страна на ръководството.
Напред погледнато, пътят към подобрение продължава с предстоящи проверки срещу ЛНЗ Черкаси и Нови Пазар. Ръководството на клуба reportedly остава активно на трансферния пазар, търсейки нов централен защитник за укрепване на отбраната. Макар късната дузпа, реализирана от Брахими, да донесе малка утеха и „искра“ в края, основният извод от Турция е, че ЦСКА София е отбор в преход. Полагат се основите, но има още много работа, преди „червените“ да са готови да се върнат към доминиращата си форма.
Leave a Reply