Бусато: Исках по-различно сбогуване с феновете на ЦСКА! Винаги ще помня Димитър Пенев

Раздялата рядко идва така, както си я представяш. Особено когато става дума за клуб като ЦСКА, където емоциите, историята и очакванията тежат повече от всичко друго. Именно с такова усещане си тръгва от „Българска армия“ Густаво Бусато – вратарят, който години наред беше сред най-разпознаваемите лица на „червените“, но напусна клуба с нотка на тъга и неизказани чувства.

В откровено изказване Бусато призна, че е мечтал за различно сбогуване с феновете на ЦСКА. Не заради почести или церемонии, а заради връзката, която се създава с публиката, когато защитаваш цветовете на клуб с подобна история. За него ЦСКА не е просто спирка в кариерата, а етап, който го е оформил както като футболист, така и като човек.

Бразилецът пристигна в София в момент, когато клубът търсеше стабилност и сигурност под рамката. В първите си месеци той трябваше да печели доверие – не само на треньорите, но и на феновете, които по традиция са взискателни към вратарите. Грешките не се прощават лесно, а натискът е постоянен. Именно в тази среда Бусато израсна, превръщайки се в лидер и човек, който не се крие в трудните моменти.

С течение на времето той се утвърди като основен стълб в отбора. Имаше силни сезони, решаващи спасявания и мачове, в които буквално държеше ЦСКА в играта. Разбира се, имаше и спадове – както всеки вратар, той носеше отговорност за допуснати голове и болезнени загуби. Но именно готовността му да застане пред медиите и да поеме вината му спечели уважението на част от публиката.

„Исках да се сбогувам по друг начин“, споделя Бусато. Думи, които разкриват разочарование, но и уважение. Раздялата му с клуба не беше съпроводена с последен мач, аплодисменти или ясно затваряне на страницата. За футболист, който е дал години от кариерата си на един от най-големите български клубове, това остава горчив момент.

В същото време бразилецът не крие благодарността си. Той говори с особена топлота за феновете на ЦСКА – тези, които го подкрепяха дори в трудните моменти, и тези, които не се колебаеха да го критикуват, когато очакванията не бяха изпълнени. За Бусато това е част от чара и тежестта на „червената“ фланелка.

Особено емоционален е моментът, в който той споменава името на Димитър Пенев. Легендата на българския футбол е оставила дълбок отпечатък върху него – не толкова с думи, колкото с присъствие. „Винаги ще помня Димитър Пенев“, признава Бусато, подчертавайки колко важно е било за него да се докосне до историята на клуба чрез хората, които са я писали.

Пенев за него не е просто бивш треньор или символ от миналото, а живата връзка между поколенията. Човек, който носи духа на ЦСКА и умее да го предаде без излишен патос. За чужденец като Бусато подобна фигура е била ключова за разбирането какво означава този клуб за българския футбол.

Годините на Бусато в ЦСКА съвпаднаха с период на преход и търсене на идентичност. Клубът се бореше за трофеи, но и за стабилност извън терена. В този контекст ролята на опитни футболисти беше още по-важна. Бусато неведнъж излизаше като капитан и трябваше да бъде пример за по-младите.

Макар да не успя да спечели всички трофеи, за които мечтаеше, той оставя следа. Не само със спасяванията си, но и с начина, по който прие отговорността да бъде част от ЦСКА. Именно затова раздялата му без ясно „сбогом“ тежи толкова много.

Днес Бусато гледа напред, но миналото в София остава с него. Спомените от „Българска армия“, дербитата, европейските вечери и разговорите с хора като Димитър Пенев ще бъдат част от историята му завинаги. Той не изгаря мостове и не говори с горчивина – напротив, думите му са изпълнени с уважение и благодарност.

За феновете на ЦСКА Бусато ще остане противоречива фигура – за едни герой, за други просто поредният вратар в бурните години на клуба. Но едно е сигурно: той си тръгва като човек, който е разбрал какво означава тази емблема и каква отговорност носи.

А може би най-важното в думите му е именно това – че ЦСКА не се забравя лесно. Независимо дали раздялата е била такава, каквато си я представяш, или не, „червеният“ период остава завинаги. И в този смисъл Бусато вече е част от историята – със своите спасявания, грешки, емоции и спомени за една легенда на име Димитър Пенев.