Подлогата на Лудогорец? ВАР съдията Венцислав Митрев и мачовете, които винаги оставят въпроси
В българския футбол има теми, които никога не изчезват. Те се връщат отново и отново – като ехо от трибуните, като недоволство в социалните мрежи, като гняв в очите на феновете. Една от тези теми е съдийството. Друга – ВАР. А когато двете се съберат в едно име, напрежението става експлозивно. Такова име за мнозина вече е Венцислав Митрев.
В последните години все по-често се чува един и същ въпрос: случайно ли е, че именно той е назначаван за ВАР съдия в най-трудните и напрегнати мачове на Лудогорец – особено когато срещу тях стои Левски? Или зад тези назначения се крие модел, който поражда основателни съмнения?
ВАР – технологията, която трябваше да донесе справедливост
Когато системата ВАР беше въведена в българския футбол, очакванията бяха огромни. Феновете вярваха, че това ще бъде краят на спорните дузпи, на отменените редовни голове, на „случайните“ грешки в решаващи моменти. Обещанието беше ясно – повече прозрачност, повече справедливост, по-малко съмнения.
Реалността обаче се оказа далеч по-сложна. Вместо да потуши скандалите, ВАР често ги разпалва още повече. Защото технологията сама по себе си не взима решения. Решенията се взимат от хора. А когато едни и същи хора се появяват отново и отново в ключови мачове, въпросите стават неизбежни.
Името, което постоянно изплува
Венцислав Митрев не е най-популярното име за широката публика. Но за феновете на Левски – и не само – то е добре познато. Особено когато става дума за дербита, решаващи двубои или срещи, в които Лудогорец е под напрежение.
Факт е, че Митрев често е назначаван за ВАР съдия именно в такива мачове. Факт е и че след тези срещи почти винаги има бурни реакции, анализи, кадри, забавени повторения и въпроси без ясен отговор. Това само по себе си не е доказателство за пристрастие. Но когато се повтаря достатъчно пъти, започва да изглежда като тенденция.
Левски и Лудогорец – сблъсък отвъд терена
Съперничеството между Левски и Лудогорец отдавна не е просто спортно. Това е сблъсък на философии, на фенски маси, на представи за „чист“ и „корпоративен“ футбол. Именно затова всеки съдийски сигнал в тези мачове се гледа под микроскоп.
При почти всяка спорна ситуация срещу Левски в мач с Лудогорец, името на ВАР съдията бързо става публично достояние. И твърде често то е едно и също. Това поражда усещането, че „друг не може да им свърши работата“, както гласи гневният фенски израз.
Спорните моменти, които не се забравят
Феновете помнят. И интернет помни. Отменени голове заради милиметрови засади, които никой не може да види ясно. Дузпи, отсъдени след дълго взиране в монитора. Ситуации, при които главният съдия първоначално е взел едно решение, но след намеса на ВАР – и конкретно на Митрев – то се променя в полза на Лудогорец.
Въпросът, който мнозина си задават, не е дали всяко едно решение е грешно. А защо винаги в решаващите моменти посоката е една и съща. Защо съмнението никога не е в обратната посока.
Назначенията – случайност или стратегия?
Съдийската комисия твърди, че назначенията се правят на база опит, квалификация и форма. Това звучи логично. Но ако един съдия е толкова добър, че винаги е нужен за най-трудните мачове, не би ли трябвало именно там да има най-малко скандали?
Вместо това се случва обратното. След всеки такъв двубой напрежението се увеличава. Доверието намалява. А подозренията се задълбочават.
Мълчанието, което говори
Едно от най-дразнещите неща за феновете е липсата на ясни обяснения. В редки случаи се пускат записи от комуникацията между ВАР и главния съдия. Още по-рядко някой поема отговорност. А името Венцислав Митрев почти никога не е придружено от публична защита или анализ от страна на съдийската комисия.
Това мълчание създава вакуум. А вакуумът се пълни със съмнения, теории и гняв.
„Подлогата“ – дума, родена от безсилие
Когато феновете използват тежки думи, това не е просто обида. Това е израз на натрупано разочарование. Думата „подлога“ не се появява от нищото. Тя е резултат от усещането, че битката не е честна, че правилата не важат еднакво за всички.
Дори и това усещане да не отговаря на обективната истина, то е реално за хиляди хора. А във футбола възприятието често е толкова важно, колкото и фактите.
ВАР като оръжие, а не като помощ
Вместо да бъде инструмент за справедливост, ВАР в България все по-често се възприема като оръжие. Оръжие, което може да бъде използвано избирателно. И когато едно и също име стои зад екрана в ключови моменти, доверието се срива.
Феновете на Левски не искат привилегии. Те искат равнопоставеност. Искат да знаят, че когато техният отбор играе срещу Лудогорец, съдбата на мача няма да се решава в тъмна стаичка пред монитор.
Какво може да се промени?
Решението не е лесно, но е възможно. Пълна прозрачност на ВАР разговорите. Ротация на съдиите, особено в дербитата. Ясни обяснения след всеки спорен мач. И най-вече – осъзнаване, че доверието е най-ценният капитал на футбола.
Докато това не се случи, имена като Венцислав Митрев ще продължат да бъдат в центъра на бурите. Не защото непременно са виновни, а защото системата позволява съмненията да растат.
Финални думи
Въпросът не е дали Лудогорец е „подпиран“. Въпросът е защо толкова много хора вярват, че е така. И докато този въпрос няма ясен, убедителен и прозрачен отговор, българският футбол ще продължи да губи най-важното – доверието на своите фенове.
А когато доверието си отиде, дори най-модерната технология не може да го върне.
Leave a Reply