Един от най-обсъжданите български футболисти през последните години направи първата си по-отчетлива крачка в новия етап от кариерата си. Марин Петков записа дебютна асистенция за Ал-Таавун в Саудитска Арабия, като се отличи още във втория си мач с екипа на новия си отбор. Българският национал започна като титуляр при гостуването на Дамак от 22-ия кръг на Саудитската Про Лига и подаде решаващо за откриващия гол в срещата. Въпреки доброто му включване, Ал-Таавун допусна обрат и загуби с 1:2, но съумя да запази петото си място във временното класиране. Петков отново бе разположен по фланга, където се чувства най-комфортно, и още в 14-ата минута демонстрира качества, заради които саудитският клуб инвестира в него. След бързо развитие на атаката българинът намери бразилеца Биел, който с точен удар откри резултата. Ситуацията обаче не мина без напрежение. Футболистите и треньорският щаб на Дамак изразиха остро недоволство, настоявайки, че при овладяването на топката Петков е използвал ръката си. Съдийската бригада не уважи претенциите, а попадението бе зачетено.
https://x.com/i/status/2021979532262355118
След почивката домакините успяха да обърнат развоя на срещата. Ключова фигура за Дамак стана юношата на Пари Сен Жермен – Яку Мейте, който реализира и двете попадения за своя тим, съответно в 34-ата и 82-ата минута. Марин Петков пък остана на терена до 73-ата минута, когато бе заменен, като участието му отново остави позитивни впечатления, след като още при дебюта му беше отменено попадение. След 21 изиграни двубоя Ал-Таавун има в актива си 39 точки и се намира на пета позиция в класирането, като в следващия кръг ще приеме Ал Файха, а няколко дни по-късно предстои далеч по-сериозно изпитание – домакинство срещу Ал Хилал, воден от една от големите звезди на световния футбол Карим Бензема. Трансферът на Марин Петков от Левски в Ал-Таавун обаче далеч не е просто поредната новина или обикновено преминаване от един клуб в друг. Това бе сделка, която предизвика сериозен обществен и футболен дебат у нас. „Сините“ се разделиха със своя капитан и един от най-разпознаваемите си юноши, а самият 22-годишен футболист избра път, който мнозина определят като нетипичен за толкова млад играч с национален статут. Левски трансферира Марин Петков в Ал-Таавун от Саудитска Арабия (Снимка: levski.bg) Петков напусна „Герена“, за да поеме към първенство, което в глобален план все още не се възприема като естествена стъпка в развитието на млад европейски футболист. Да, Саудитската лига привлича с богатия си финансов ресурс гръмки имена, но за играчи в началото на кариерата си често се разглежда като дестинация за бърза печалба, а не като трамплин към елитния футбол на Стария континент. Именно това поражда и скептицизма около избора на Марин Петков. Сравненията с други български футболисти, поели към Близкия изток, са неизбежни. Когато преди няколко години Георги Миланов замина за Обединените арабски емирства, логиката зад този ход бе по-лесно обяснима – възраст, натрупан опит и различен етап от кариерата. При Петков ситуацията е коренно различна. Той все още е във възраст, в която нормалната посока би била развитие в по-конкурентна европейска среда. Западна Европа продължава да бъде мерилото за „истинския футбол“, а арабските първенства, въпреки инвестициите, остават в периферията на интереса на водещите скаути и клубове. Лудогорец – Риека, Станислав Иванов отбеляза третото попадение за “орлите” (Снимка: ludogorets.com) Може да се даде още един пример с юноша на Левски, който преминава в първенство, където обичайно отиват играчи в края на кариерите си. Става въпрос за Станислав Иванов, който премина в американския Чикаго Файър през януари 2021-а година. Той остава в отбора от МЛС две години, преди да се завърне у нас с екипа на Арда, където показа най-добрия си футбол и изглеждаше, че може да поеме най-сетне към Европа на 26-годишна възраст. През изминалото лято обаче беше закупен от шампиона Лудогорец, където ролята му е само периферна. В този контекст не е без значение и въпросът за националния отбор. Колкото и скромно да изглежда присъствието в селекцията на България, то все пак носи престиж и е разпознаваемост. Доколко селекционерът Александър Димитров ще следи изявите на играч, който се състезава в Саудитска Арабия, остава отворен въпрос. Адаптацията към различен начин на живот, култура и футболна философия често се оказва сериозно предизвикателство, особено за млад играч, който трябва да се наложи сред легионери от различни континенти, но пък Марин започва добре предстоя си там. Левски – Добруджа, Марин Петков отбеляза третото попадение за “сините” (Снимка: levski.bg) От друга страна, трансферът носи и позитиви. Ал-Таавун е клуб със значително по-висок финансов и пазарен профил от Левски, а фактът, че обръща внимание на български футболист, говори добре за качествата на Петков.
Младостта му може да се окаже и предимство. Ако осъзнае навреме, че този ход не е оптимален за дългосрочното му развитие, вратите за завръщане в Европа не са напълно затворени. Историята познава подобни примери. За Левски раздялата с Марин Петков също е многопластова. Клубът реализира третата си продажба през зимния трансферен прозорец, след трансферите на Вендерсон Цунами и Борислав Рупанов. Сделката за Петков обаче е с различна тежест, защото става дума за капитан, лидер и юноша, израснал в клуба. Сумата по трансфера се движи между 800 хиляди и 1 милион евро, плюс процент от бъдеща продажба, което би било сериозен приход, но и в същото време загуба на футболист с влияние в съблекалнята и на терена. Не липсваха и други възможности пред Петков. Той бе близо до трансфер в полския Ракув, като за финализиране на сделката в България дори пристигна бившият спортен директор на Ботев Пловдив Артур Платек. Разминаванията между клубовете обаче провалиха сделката. Интерес имаше и от Италия, както и от Израел, но в крайна сметка именно Саудитска Арабия се оказа крайната дестинация. Марин Петков оставя след себе си сериозна следа в Левски. Дебютът му в мъжкия футбол дойде през ноември 2019-а година под ръководството на Петър Хубчев, когато бе едва на 16-годишен. Постепенно се наложи като титуляр, отбеляза първия си гол, изгради характер и се превърна в неизменна част от отбора. При Станимир Стоилов ролята му се затвърди, а капитанската лента бе логично продължение на развитието му. Левски – Монтана, Георги Костадинов и Марин Петков (Снимка: levski.bg) Пътят му не бе лишен от критики. През последните месеци често бе сочен като виновник при неуспехи, заедно с други млади играчи. Пропуските му се помнеха по-лесно от ключовите му приноси. А те не бяха малко, включително паметни моменти по пътя към спечелването на Купата на България през 2022-а година, когато пое отговорност в решаващи мигове. В първия полуфинален двубой срещу Лудогорец, изигран на 13-и април, при равен резултат 2:2 и в самия край на редовното време Левски получи правото да изпълни дузпа. Георги Миланов пое отговорността, но стражът на разградчани Симон Слуга успя да отрази удара. Ситуацията обаче не приключи дотук, тъй като изпълнението бе повторено заради нарушение. Този път зад топката застана именно Марин Петков, който с хладнокръвен и техничен изстрел в долния ляв ъгъл донесе драматичната победа с 3:2 за „сините“ в 101-ата минута. На реванша Левски отново показа тактическа дисциплина и характер, наложи се с минималното 1:0 и си осигури място на дългоочаквания финал срещу ЦСКА. В решаващия мач столичани триумфираха, а Марин вдигна трофея за Купата на България заедно със своите съотборници, което може да се възприема като символичен връх в развитието му като лидер и ключова фигура на терена. Арда – Левски, Марин Петков празнува попадението на Мустафа Сангаре (Снимка: levski.bg) Ако Левски успее да се окичи и с шампионската титла през настоящия сезон, то приносът на Петков към този успех ще бъде сред най-съществените, независимо от трансфера му по средата на кампанията и раздялата със „сините“. Дали трансферът в Ал-Таавун е крачка напред или отклонение от правилния път, това ще покаже времето. Марин Петков вече направи първата си асистенция и даде знак, че няма намерение да бъде просто поредното име в екзотично първенство. Ако успее да се наложи и да запази амбицията си, историята може да поеме в неочаквана посока. Ако не – вратата към завръщане на „Герена“ и към европейския футбол вероятно ще остане открехната. Във футбола, както и в живота, нищо не е окончателно.
Leave a Reply