Левски се обръща към семейството на Георги Йомов

Тодор Барзов на 73 – празник за една легенда на Левски и българския футбол

Ръководството на ПФК Левски София наскоро отдаде заслужена почит на клубната легенда Тодор Барзов по повод неговия 73-и рожден ден. Бившият флангови футболист и дядо на Георги Йомов продължава да бъде символ на отдаденост и класа. Жестът на клуба напомни за трайната връзка на Барзов със „сините“ и за значимия му принос към българския футбол. Роден на 21 февруари 1953 г. в Долна Митрополия, неговият път към върха е изграден върху талант, постоянство и искрена любов към играта.

Преди да се утвърди в София, Барзов развива качествата си в Спартак Плевен. С екипа на плевенчани той записва 123 мача и отбелязва 25 гола в елита на България. Силните му изяви привличат вниманието на Левски и през 1976 г. той преминава на стадион „Георги Аспарухов“, където започва най-яркият период от своята кариера.

В периода 1976–1982 г. Барзов защитава цветовете на Левски с постоянство и класа. За шест сезона той изиграва 206 срещи и реализира 28 попадения – статистика, която не изчерпва значението му за отбора. В тези години „сините“ печелят две шампионски титли на България през сезоните 1976/77 и 1978/79, както и два пъти Купата на България – през 1977 и 1979 г. Тимът достига и до четвъртфиналите в турнира за Купата на носителите на национални купи през 1977 г., утвърждавайки се сред уважаваните европейски състави.

Историята на Барзов

Барзов се отличава с изключително изчистена техника и рядката способност да стреля еднакво добре и с двата крака. Бърз, изобретателен и уверен в индивидуалните дуели, той често оставя защитниците без отговор. Играта му съчетава елегантност и ефективност, което го прави ценен както за публиката, така и за отбора в най-решаващите моменти.

Един от най-запомнящите се негови мачове е през 1977 г. срещу големия съперник ЦСКА София. В този двубой Барзов открива резултата още в третата минута и поставя основата на победата с 3:1. През целия мач той е постоянна заплаха, освобождава се умело от опеката и демонстрира футболна интелигентност, която затвърждава репутацията му на играч за големите срещи.

Две години по-късно, в решителния двубой за титлата през 1979 г. срещу „червените“, Барзов създава миг, който остава в историята. След като преодолява двама защитници, той се изправя срещу излезлия напред вратар Филипов и с хладнокръвие праща топката под напречната греда за победното 2:1, донесло шампионската титла на „сините“. Гол, съчетаващ техника, смелост и безупречен тайминг.

Приносът му не се ограничава само до клубно ниво. Барзов записва 18 мача за националния отбор на България и отбелязва 2 гола. Да носи националната фланелка е признание за неговата класа и място сред водещите футболисти на своето поколение.

След края на престоя си в Левски през 1982 г., той продължава кариерата си в чужбина. Присъединява се към гръцкия Доксa Драма, където реализира впечатляващите 11 поредни дузпи – рекорд в гръцкото първенство. Между 1984 и 1986 г. играе за Паниониос, като се отличава и с два гола в един мач срещу грандa Олимпиакос. В периода 1986–1988 г. носи екипа на кипърския Аполон Лимасол, добавяйки международен опит към своята богата визитка.

Днес, на 73 години, Тодор Барзов остава обичана фигура в историята на Левски и българския футбол. Неговите успехи, запомнящи се голове и всеотдайност към играта продължават да вдъхновяват поколения фенове и млади футболисти.