Най-голямата трансферна грешка на Станимир Стоилов в Левски София
Малко имена в българския футбол будят толкова уважение, колкото Станимир Стоилов. Постиженията му с ПФК Левски София затвърдиха статута му като един от най-влиятелните и успешни треньори в историята на клуба. Въпреки това, дори и най-утвърдените специалисти не са застраховани от грешки на трансферния пазар. Лятото на 2022 година напомни, че селекцията във футбола никога не е точна наука.
Левски влезе в този трансферен прозорец, окрилен от спечелената Купа на България. Привържениците бяха изпълнени с ентусиазъм, а клубът изглеждаше готов да надгради и да направи още по-силен следващ сезон. Очакванията бяха високи, а всяко ново попълнение се възприемаше като важна част от амбициозен проект.
Сред новите имена бе хърватският защитник Анте Блажевич, чието привличане предизвика любопитство и умерен оптимизъм. Той пристигна като свободен агент от босненския тим ФК Железничар Сараево, като трансферът бе обсъждан известно време преди да стане факт. На хартия сделката изглеждаше разумна и с потенциал за успех.
По онова време Стоилов – известен сред феновете като „Мъри“ – вярваше, че Блажевич може да подсили защитата и да даде допълнителни опции в отбранителен план. Треньорският щаб виждаше в него качества, които предполагаха бърза адаптация към българския футбол и възможност да допринесе за отбор, който имаше амбиции на няколко фронта. За съжаление, тези очаквания не се оправдаха на терена.
Престоят на Блажевич в Левски се оказа изключително кратък и лишен от запомнящи се моменти. През целия сезон 2022/23 той записа само едно официално участие. Това се случи в първия мач от кампанията в Първа лига – загуба с 0:1 от ФК ЦСКА 1948 София, в който защитникът игра 71 минути.
Вместо да надгради след този дебют, участието му внезапно приключи. След този двубой Блажевич не получи нов шанс да попадне в групата за мачовете. Седмица след седмица отсъствието му от състава ставаше все по-показателно, което ясно подсказваше, че е загубил мястото си в конкуренцията.
За клуб, който се стреми да запази възходящата си линия, подобни ситуации носят негативи – не само във финансов аспект, но и по отношение на пропуснат потенциал и планиране на състава. Всеки трансфер е инвестиция на доверие, подготовка и стратегическа визия. Когато даден футболист не успее да се наложи или да покаже очакваното ниво, неизбежно възникват въпроси относно селекцията и оценката му.
В ретроспекция този трансфер остава едно от редките петна в иначе успешния период на Стоилов начело на Левски. Случаят обаче напомня, че във футбола решенията често зависят от множество непредвидими фактори – от адаптацията към нова среда до тактическата съвместимост и вътрешната конкуренция.
Днес, на 29 години, Блажевич продължава кариерата си в родината си с екипа на НК Задар. Периодът му в София остава кратка страница от професионалния му път – такава, която започна с надежди, но приключи тихо и без съществен принос.
В крайна сметка този случай подчертава една по-широка истина за спорта. Дори и треньори с доказана репутация могат да сгрешат в преценката си за даден играч. Успехът във футбола не се измерва с избягването на всяка грешка, а със способността да се извлекат поуки и да се продължи напред към по-голяма стабилност и постижения.
Leave a Reply