Страстната седмица е период в годината, през който си спомняме за всички свръхестествени сили и добродетели, които ни носи християнската вяра. Тя ни извисява духовно и някак кара нас човеците да бъдем идея по-добри в свят, изпълнен с жестокост и безчестие.
Пречупено през призмата на футбола, за “страстна”, може да се смята всяка седмица, разграничаваща периода от мач до мач за даден клуб. Етап, през който трябва да се пречистиш психически и да намериш мотивация за преодоляването на поредния опонент. Нещата стават още по-сериозни, когато към уравнението се прибави и битка за трофей, към който сякаш се е насочил футболният Левски.
Е, дами и господа, случи се! Левски се спъна и голямото притеснение е факт, отборът изгуби две точки от аванса си на върха и вече има само седем спрямо втория Лудогорец. Да направиш равен срещу аутсайдер е класическа футболна фабула, но конкретно в случая на “сините”, това бе симптом, който дълго време някак си беше пренебрегван от Веласкес и неговия щаб.
Левски феновеПрез последните седмици левскарите взимаха на мъка своите мачове и усещането, че скоро ще “спукат гума” витаеше в пространството. Парадоксалното е, че срещу корави опоненти като Локомотивите или Черно море това не се случи, а белята стана в Добрич. Там надъханите домакини се хвърлиха на макс и откраднаха точката по толкова сюрреалистичен сюжет, какъвто често съпътства Левски при футболните му нещастия. Няма нужда да преразказвам, просто кажете ми и вие, приятели, как да не кажеш, че има прокоба!? Откъде да намериш логично обяснение на случилите се финални 60 секунди в Добрич, освен да напсуваш Фортуна и да се зачудиш защо пак шегичките й са на гърба на “сините”.
Но както е казвал големият Ники Митов: “Късмет няма, той идва при силния”. А Левски силен в Добрич не беше. Словоредът в предходното изречение е малко под въпрос, но също толкова хаотична беше и играта на “сините” снощи. Абсолютна нула! Отбор, който е почивал 14 дни и е имал цялото време на света, за да бъде подготвен за изпитанието “Добруджа”, в крайна сметка се държа като тотален средняк и изобщо бе цяло чудо, че мачът се докара до този холивудски финал.
Липсваше скорост, разнообразие в атаките и каквато и да е активност в търсене на победата. Хубавото обаче е, че този отбор демонстрира характер. Да го напишем и с по-големи букви – Х А Р А К Т Е Р – което е и единственото позитивно от снощи. Благодарение на Кристиан Димитров и вярата, че триумф може и да бъде изкован, Левски стигна до ситуацията, при която се виждаше на върха на света преди бързо да бъде свален от шедьовъра на Иво Михайлов.
Представете си, ако изпълнението на гореспоменатия не бе намерило целта, какъв психологически бустер щеше да бъде този обрат за Левски по пътя им към титлата. Но както винаги, малшансът отново сполетя “сините”.
Да се оправдаваш, при това в мач срещу Добруджа, че съдията не е свирил край на мача 30 секунди по-рано, поне за мен е смешно. И язък за реномето на Левски, ако извлечем това като есенция от този сблъсък.
Далеч по-тъжно за мен се оказа поведението на Хулио Веласкес. Треньорът на “сините” за кой ли път изпусна духа от бутилката и психически не издържа на напрежението. След първия гол на Добрич тотално абдикира от ролята си на треньор и остави отбора му да атакува както си реши. А всичко беше шаблон след шаблона…Добре, че Кристиан Димитров блесна, за да не бъде фиаското пълно.
Последва и неадекватното поведение на испанеца спрямо Ясен Петров. След края на мача Веласкес беше този, който провокира грозните сцени с Джанини. Понеже издънката на Левски си е с вкус на поражение, в Добрич Хулио трябваше да покаже как един треньор приема и подобен тип несгоди. Той обаче пак “прегърна” своята лудост и даде поредния си лош пример, че лека крачка встрани може да го извади от всякакви стандарти. Лично аз не желая да виждам такъв треньор на Левски.
Хулио ВеласкесВ допълнение, Веласкес се оплака и от терена. Любим маниер и на Мъри Стоилов. Окей, разбирам всичко, но все пак треньори и футболисти би трябвало да бъдат пределно наясно, че все още живеем в България и тук стандартите са полюсни. Някъде тревното покритие ще е килим, а другаде – картофена нива. Е, в Добрич беше почти второто, а и при все, че си имал две седмици за адаптация към този терен, просто ставаш смешен в оправданията си.
Та за финал, може да направим два извода след драматичното 2:2 снощни. Първият е, че Левски има отборен дух и характер да се бори до последен дъх. Подобна воля е повече от необходима за четвъртък, когато предстои ново тежко изпитание – Арда. Майкон ще липсва, Кристиан Димитров – също, но пък Акрам Бурас би трябвало да върне стабилността в средата със своето завръщане.
Извод №2 – Хулио, дръж се мъжки. Не хленчи, не скачай на бой, а просто бъди треньор. Овладей емоциите си и ги канализирай в правилни решения край тъчлинията, защото такива са повече от нужни точно в този период от сезона. Полудей плодотворно! На хаотично ръкомахащи “наставници” сме се нагледали!
Leave a Reply