С Христо Янев – толкова: ЦСКА смени схемата, но хаосът остана
ЦСКА направи промяна в схемата, но промяна в играта така и не се видя. „Червените“ излязоха с подредба 4-2-3-1, която на теория трябваше да донесе повече баланс, контрол и яснота в атакуващите действия. На практика обаче отборът отново изглеждаше разпилян, без идея и без необходимата организация.
Сякаш всичко се върна в познатата точка – сменя се нещо, прави се опит за ново начало, но след няколко минути картината отново е същата. ЦСКА не успя да изгради ритъм, не показа постепенност в атаките си и твърде често футболистите изглеждаха като хора, които не знаят каква е следващата стъпка.
Още от третата минута на контролата в Украйна „червените“ бяха разпръснати по терена. Вместо компактност и ясни линии между защитата, халфовете и нападението, се виждаха големи празни пространства и липса на връзка между отделните звена. А най-тревожното бе, че от пейката не се появи реакция, която да промени посоката на мача.
Христо Янев наблюдаваше случващото се, но ЦСКА така и не намери отговор. Отборът не успя да се успокои, да задържи топката или да наложи собствен стил. В подобни моменти именно треньорът трябва да даде посока, да коригира позициите и да върне дисциплината в играта. Това обаче не се случи.
Формацията 4-2-3-1 също не донесе очаквания ефект. Питас се движеше около Звартс, но двамата не успяха да изградят никаква връзка. Първият изглеждаше дезориентиран и често оставаше без ясна роля, а вторият бе напълно изолиран между защитниците на съперника. Когато двамата най-предни футболисти не получават подкрепа от халфовете, атаката неизбежно се превръща в безплодна борба.
Проблемите не бяха само в нападение. Изборът на състав повдигна сериозни въпроси, а разпределението на игровите минути също не изглеждаше убедително. Някои играчи не получиха достатъчно време, за да влязат в ритъм, докато други останаха на терена без да дават необходимото качество.
Най-големият проблем обаче остава липсата на изработени взаимодействия. При ЦСКА не се виждат автоматизми, не се вижда ясно разиграване от защита към атака и не се вижда план как топката да стигне до опасните зони. Твърде често всичко се свежда до индивидуални решения, случайни подавания и надежда някой да измисли нещо в последния момент.
Липсва и постепенна атака. Няма търпение в разиграването, няма движение без топка, няма достатъчно варианти за човека, който владее кълбото. В резултат на това ЦСКА губи притежанието прекалено лесно и позволява на съперника да се чувства комфортно.
Тази картина болезнено напомня за проблемите от миналия сезон. Тогава отборът също страдаше от липса на постоянство, от неясна идея и от неспособност да използва пълния потенциал на футболистите си. Сега опасността е същата история да се повтори.
ЦСКА разполага с играчи, които могат да дадат много повече. Но когато няма ясна система, когато ролите не са добре разпределени и когато отборът не знае как да атакува, индивидуалните качества остават скрити. Така потенциалът на голяма част от състава може отново да бъде пропилян.
С Христо Янев на този етап „червените“ не показват признаци, че могат да изградят силен и устойчив футбол. Промяната на схемата сама по себе си не е решение. Необходими са ясна концепция, дисциплина, работа по детайлите и смелост за навременни решения.
Иначе ЦСКА рискува да остане в същия порочен кръг – много очаквания, много обещания и отново твърде малко футбол на терена.
Leave a Reply