Материалът е част от „Фен зона“ на soccer90mins.com – рубриката, в която привържениците могат да изразят своята позиция по най-актуалните теми от българския и световния футбол.
Имате различно мнение за Левски и ЦСКА или искате да споделите своя анализ? Изпратете ни го на soccer90mins.com и станете част от дискусията във „Фен зона“.
В момента имаме два гранда – един, който преподава как се управлява футболен клуб, и друг, който показва как не трябва да се управлява. Да, според мен Левски в момента действа почти като по учебник, докато в ЦСКА управлението изглежда аматьорско. Ето и мотивите ми.
Нека започнем със сходните ситуации и сравнението Наско Сираков срещу Гриша Ганчев.
Сираков започна от под нулата – с куп скъпоплатени футболисти и треньор, с когото при прекратяване на договора трябваше да се плаща огромна неустойка. Какво направи? Продаде един-двама футболисти за около 1,3 млн., освободи постепенно скъпоплатените играчи, раздели се с Петър Хубчев и му плати неустойката. Разсрочи дълговете към НАП и постигна договорка с Васил Божков да не си търси парите, за да не бъде фалиран клубът.
При Гриша Ганчев подходът беше различен. ЦСКА фалира, изкара един сезон във „В“ група, а след това беше създадена нова лига, което позволи да бъде прескочена една година в „Б“ група. В интерес на истината, аз вярвам на Ганчев, че тогава това вероятно е бил единственият възможен начин. Трябваха около 800 000 евро само за спасяването на лиценза за сезона, а никой не знаеше колко точно дължи клубът. Може би това действително беше единственото решение.
След това в ЦСКА бяха направени добри селекции. Отборът два пъти влезе в групова фаза на европейски турнир, но така и не спечели титлата. Беше на косъм, но една дузпа го лиши от нея. Според мен именно тогава започна обратното броене.
През това време Левски се развиваше с малки стъпки. Върна се Станимир Стоилов, изгради отбор, способен да се бори, и спечели Купата на България именно срещу ЦСКА. Точно там сякаш стрелката се обърна – Левски тръгна смело нагоре, а ЦСКА започна да се спуска по пързалката.
След Мъри Николай Костов и Станислав Генчев изкараха общо сезон и половина, но във всеки трансферен прозорец имаше добри попадения. При Костов дойдоха Майкон, Лима и Бала. При Генчев – Сангаре, Колев, Макун, вратарят, Икена и Алдаир.
И тук идва важната разлика.
В този период Левски игра плейоф за Лигата на конференциите срещу Айнтрахт Франкфурт. ЦСКА вече беше влизал два пъти в групи, но не успя да надгради. Левски, образно казано, със стотинките от европейския плейоф привлече футболисти, които и до днес са актуални – Майкон, Сангаре, Бала, Алдаир и Макун. Те бяха основна част от шампионския отбор и от следващия европейски поход, стигнал до плейофа с АЗ Алкмаар.
Тоест дори в успешния период на ЦСКА Левски навакса изоставането сравнително бързо. А когато започна деградацията при „червените“, Левски вече беше подготвен за следващия скок.
Много хора се питаха защо Станислав Генчев беше уволнен след пет поредни победи. Тогава Сираков взе тежко решение и го освободи. Според мен причината беше ясна – треньорът беше изпуснал съблекалнята. Имаше напрежение между българи и чужденци.
Нещо подобно виждам сега и в ЦСКА, но там проблемът е, че никой не застава категорично зад треньора. Футболистите усещат много бързо подобни неща и съблекалнята може лесно да се превърне в разграден двор.
Погледнете само структурата в Левски. Сираков е на върха, около него са Даниел Боримиров, Христо Йовов, а отскоро и Георги Костадинов. Треньор е Хулио Веласкес, а в екипа му има специалист с опит като помощник в Реал Мадрид. Там са още Дарко Тасевски, Божидар Митрев, Елин Топузаков, а отскоро в скаутското звено е и Владимир Гаджев. Има много хора, които познават Левски отвътре, а зад клуба стои и човек с финансови възможности като Мило Борисов.
Очаквах в един момент да започне обратното броене, защото този отбор стигна своя пик с титлата. И изведнъж – бум! Нов собственик, нов живот, нови цели и осем трансфера при само двама-трима напуснали, сред които Георги Костадинов и Охене.
Осем трансфера са много. Това на практика е сериозно обновяване на отбора. По-важното обаче е, че се надгражда. Повечето нови показват глад, а шампионите вече не могат да се чувстват комфортно, защото местата им не са гарантирани.
Макун например трябва да се пребори, за да си върне мястото. Който е по-добре подготвен, той играе. А ако някой реши, че е по-голям от клуба, може да попита Андриан Краев и Джавад Ел Джемили какво следва.
А какво се случва в ЦСКА?
Един футболист го превъзнасят така, сякаш е спечелил Шампионската лига, а той получава два червени картона в два поредни мача. Срещу ОФИ Крит беше изгонен заради глупаво посягане при спряна игра. Опитен футболист като Сенси вече има шест жълти картона. Всичко това говори за проблем с дисциплината, а без дисциплина във футбола трудно се гради нещо сериозно.
Говорим и за легендите около клуба. В ЦСКА виждам Христо Янев и Илиев – и дотам. Останалото за мен е по-скоро пълнеж.
Да погледнем и трансферната политика. Остава усещането, че ако Левски прояви интерес към някого от Първа лига, ЦСКА веднага се втурва да го купува. 1,5 млн. за Годой, 500 000 за Цварц, Сенси идва без трансферна сума. Само първите двама са около 2 млн. Добавете и около 500 000 за Ито – стават 2,5 млн.
За сходни пари в Левски дойдоха Рейналдо и Сержиньо, а според мен приносът им е в пъти по-голям от този на споменатото трио в ЦСКА.
Карабах – без голове. Срещу Дери – Питас. Срещу Макаби – да, имаше принос. Но за инвестираните пари това е твърде малко.
Ако ЦСКА продължава по същия начин, върхът на този проект може да се окаже участие в групите на Лигата на конференциите и Купа на България.
Ако Левски дублира титлата, според мен катаклизмите в ЦСКА ще бъдат неизбежни. Причината е, че в клуба сякаш продължават да живеят в заблуда. Говори се: „Ще се борим за титлата“, но предстоят мачове до декември, а отборът няма две равностойни единайсеторки.
Този ЦСКА прави два силни мача, след което три слаби. И това не е от вчера – виждаше се и през миналия сезон.
Точно тук е и разликата в говоренето.
Левски бие Дунав с 2:1, но изпуска шест чисти положения. След мача Веласкес излиза и казва, че точно това не трябва да прави отборът му. Беше видимо ядосан, защото футболистите бяха подценили двубоя.
Същият Веласкес, в момент, когато отборът му лети, казва, че ще бъде трудно, че Лудогорец има предимство, защото играе само в първенството, и че Левски неизбежно ще губи мачове. Тоест опитва да държи всички здраво стъпили на земята.
В същото време ЦСКА трудно побеждава Дунав и Ботев, прави равен със Славия, а Христо Янев говори колко е важно отборът да остане близо до лидерите и че ще се бори за титлата.
Извинявам се, но на мен това ми изглежда сюрреалистично.
Защото големият клуб не се изгражда с декларации, а с управление, дисциплина, правилни решения и надграждане. И точно в това в момента виждам огромната разлика между Левски и ЦСКА.
Leave a Reply