В ЦСКА отново кипи. След поредния мач, който остави феновете с повече въпроси, отколкото отговори, напрежението около отбора започва да се усеща все по-силно. В социалните мрежи и сред привържениците се появиха остри реакции, като част от тях дори преминаха границата на нормалната футболна критика. В центъра на недоволството се оказа вратарят Лапоухов, а покрай него под ударите попаднаха и останалите футболисти.
Една от най-крайните реакции гласи: „Това сладко вратарче Лапоухов е за бесилото! Глобявайте ги тези лигльовци в ЦСКА, оставете Янев на мира“. Думите са крайни и очевидно продиктувани от огромното разочарование, което част от феновете изпитват. Но зад тях стои и един по-важен въпрос: докъде трябва да стига критиката към футболистите и кога тя вече започва да вреди повече, отколкото да помага?
ЦСКА е клуб, в който напрежението никога не е било нещо необичайно. Когато резултатите не отговарят на очакванията, първите, които понасят негативите, обикновено са футболистите и треньорът. Това е част от огромната отговорност да носиш червената фланелка. Феновете искат борба, характер и максимално раздаване във всяка минута. Когато не ги видят, реакцията е остра.
В случая с Лапоухов ситуацията е още по-деликатна, защото вратарската позиция не прощава грешки. Един неточен пас, едно лошо излизане или едно колебание могат да променят изцяло развоя на даден мач. Докато нападателят може да пропусне няколко положения и след това да бъде герой с един гол, грешката на вратаря често остава в съзнанието на всички.
Именно затова вратарите живеят под огромно психологическо напрежение.
Лапоухов със сигурност знае това. Той е на позиция, на която всяко действие се анализира до последния детайл. Но това не означава, че трябва да бъде превръщан в единствен виновник за проблемите на отбора. Футболът е колективна игра и когато един тим не функционира добре, отговорността също трябва да бъде колективна.
Тук идва и темата за Христо Янев.
Част от привържениците очевидно смятат, че треньорът не трябва да бъде превръщан в изкупителна жертва за всичко, което се случва на терена. Това е напълно разбираемо. Един наставник може да подготви отбора, да избере състава, да даде указания и да направи промени, но след първия съдийски сигнал футболистите са тези, които трябва да изпълнят плана.
Ако някой не се раздава, допуска елементарни грешки или не показва необходимата концентрация, няма как цялата вина автоматично да бъде прехвърлена върху треньора.
В същото време Янев също носи огромна отговорност. Когато си начело на ЦСКА, няма как да избягаш от въпросите. Резултатите са най-важният критерий във футбола. Тактиката, изборът на титуляри, смените и начинът, по който отборът реагира в трудни моменти, винаги ще бъдат подложени на анализ.
Но това не означава, че всяка загуба трябва да води до призиви за уволнение.
Проблемът на ЦСКА е по-дълбок от един мач и по-сложен от една грешка. Отборът има нужда от стабилност, ясна идея и футболисти, които разбират какво означава да играеш под огромното напрежение на „Армията“. Всеки, който пристига в клуба, трябва да е готов да приеме както любовта на феновете, така и критиките им.
Именно затова призивът за глоби също трябва да бъде разглеждан внимателно.
Финансовите санкции могат да имат смисъл, ако са част от вътрешен правилник и са свързани с конкретни нарушения на професионалните задължения. Ако футболист не спазва дисциплина, закъснява, нарушава клубни правила или демонстрира непрофесионално отношение, тогава ръководството има право да реагира.
Но да се глобява играч само защото е допуснал футболна грешка е друга тема.
Грешките са част от футбола. Особено при младите или новите играчи. Ако всеки пропуск бъде наказван по най-тежкия възможен начин, футболистите могат да започнат да играят със страх. А страхът е един от най-големите врагове на всеки отбор.
Вратарят има нужда от увереност. Защитникът също. Нападателят трябва да има смелост да стреля, дори когато е пропуснал предишното си положение. Ако футболистите започнат да се страхуват от следващата грешка, отборът губи естествения си ритъм.
Точно тук трябва да се направи разликата между справедливата критика и личната атака.
Фенът има право да бъде ядосан. Има право да не харесва даден футболист. Има право да пита защо един играч е титуляр или защо друг не получава шанс. Има право да иска промени. Това е част от футболната култура.
Но обидите и заплахите не решават нищо.
Ако Лапоухов е допуснал грешки, те трябва да бъдат анализирани. Ако представянето му не е достатъчно добро, треньорският щаб трябва да вземе решение. Ако има проблем с концентрацията или формата му, трябва да се работи върху него. Ако друг вратар е в по-добро състояние, той трябва да получи шанс.
Това е професионалният подход.
ЦСКА не се нуждае от лов на виновници. Нуждае се от решения.
Най-лесното нещо във футбола е да посочиш един човек след разочароващ резултат. Много по-трудно е да се разбере защо целият отбор не е функционирал така, както трябва. Дали проблемът е в подготовката? В концентрацията? В тактическата организация? В индивидуалната форма? В психологическото напрежение? В липсата на лидерство?
Тези въпроси трябва да получат отговор.
Именно тук ръководството на ЦСКА има огромна роля. Ако клубът иска да върви напред, трябва да създаде среда, в която футболистите знаят какво се очаква от тях и какви са последствията, когато не изпълняват задълженията си. Но същевременно трябва да има и подкрепа, когато даден играч допусне честна футболна грешка.
Феновете също имат своята роля.
ЦСКА е клуб, който се храни от енергията на своите привърженици. Публиката може да даде невероятен импулс на отбора. Може да превърне труден мач в победа. Може да помогне на играч, който се намира в труден момент, да си върне увереността.
Но когато напрежението премине в постоянни лични атаки, ефектът може да бъде обратният.
Лапоухов ще трябва да покаже на терена дали заслужава доверието. Янев ще трябва да докаже с резултатите и играта на отбора, че има правилната посока. А ръководството трябва да покаже, че може да управлява напрежението около клуба.
Това е единственият начин ЦСКА да излезе от поредния труден период.
В крайна сметка един мач не определя целия сезон, както една грешка не определя целия футболист. Днес Лапоухов може да бъде критикуван, а утре същият този вратар може да направи решаващо спасяване и да се превърне в герой.
Футболът е такъв.
Той е жесток, защото паметта за грешките е дълга. Но е красив именно защото винаги дава възможност за реванш.
Затова и най-важното за ЦСКА в този момент е да не позволява емоциите да разрушат това, което може да бъде изградено с работа. Критика трябва да има. Изискванията трябва да са високи. Отговорността трябва да бъде ясна.
Но всичко трябва да остане в рамките на футбола.
Ако Янев вярва в своите футболисти, той трябва да ги защити, когато е необходимо, и да бъде безкомпромисен, когато някой не изпълнява задълженията си. Ако Лапоухов и останалите играчи искат да бъдат част от ЦСКА, те трябва да отговорят на терена.
И най-вече — всички трябва да помнят, че червената фланелка не е просто екип. Тя е огромна отговорност.
Затова следващият мач ще бъде много повече от поредните деветдесет минути. Той ще бъде тест за характера на футболистите, за треньора и за способността на клуба да остане единен, когато напрежението е най-голямо.
ЦСКА има нужда не от още една война вътре в клуба, а от реакция.
И тази реакция трябва да дойде на терена.
Leave a Reply