Трагичното високомерие: Левски загуби не защото е слаб, а защото повярва, че вече е недосегаем

Трагичното високомерие: Левски загуби не защото е слаб, а защото повярва, че вече е недосегаем

Най-тревожното в тази загуба на Левски не е самото поражение. Загубите са част от футбола и рано или късно идват, дори когато всичко изглежда подредено. По-притеснителното е друго — усещането, че отборът може би започна да вярва прекалено много в собствената си непобедимост.

Осем победи от осем в първенството и походът до прага на Шампионската лига естествено създадоха самочувствие. След подобен старт е напълно нормално футболисти и фенове да започнат да гледат на отбора по различен начин. Проблемът идва тогава, когато увереността премине границата и се превърне във високомерие.

И точно това е големият въпрос след тази вечер.

Урокът от Атина не беше ли достатъчен?

Четирите гола, които Левски получи от АЕК в Атина, би трябвало да са били достатъчно силен сигнал. Не защото един мач определя качеството на целия отбор, а защото европейският футбол има способността много бързо да покаже къде се намираш в действителност.

Надеждата беше, че този мач вече е свършил отрезвяващата си работа.

Очевидно не напълно.

Защото добрият период не превръща един отбор автоматично в непобедим. Осемте победи са факт. Силното представяне през последните месеци също е факт. Но между това да си най-добрият в даден момент и да се държиш така, сякаш си недосегаем, има огромна разлика.

Левски е по-подреден. Но не е над футбола

Нека бъдем честни — Левски има основания да има самочувствие.

Отборът е шампион. В момента клубът изглежда по-подреден. През последните месеци Левски показа повече на терена. Това не са неща, които трябва да бъдат омаловажавани заради една загуба.

Но точно тук се крие опасността.

Тези успехи не означават, че разликата с ЦСКА е станала футболна пропаст. Не означават и че Левски вече се намира на някакво недостижимо ниво.

Левски не е ПСЖ, попаднал по погрешка в българското първенство.

Футболният Олимп продължава да бъде далеч.

И може би това е най-важното послание от подобна вечер.

Един мач може да върне реалността

Футболът е безмилостен към самозабравянето. Можеш да направиш страхотна серия, да натрупаш увереност, да започнеш да очакваш победата като нещо естествено — и след това един мач да ти напомни, че нищо не ти е гарантирано.

Точно затова тази загуба може да се окаже полезна, ако бъде разбрана правилно.

Не става дума да се зачерква всичко постигнато досега. Нито да се отрича, че Левски е в по-добра позиция от преди. Става дума за това да не се бърка добрата форма с непобедимостта.

Защото шампионският статут не печели мачове сам. Добрият период не печели мачове сам. Самочувствието също не печели мачове само.

Това трябва да бъде направено от отбора на терена.

А ако Левски наистина иска да продължи нагоре, най-важното след тази загуба няма да бъде да се търси оправдание. Най-важното ще бъде да се разбере защо отборът изглеждаше така, сякаш вече е стигнал там, където всъщност още се опитва да стигне.

Може би именно тази вечер е моментът, в който Левски трябва отново да слезе на земята.

Въпросът е: ще бъде ли тази загуба урок — или просто поредното предупреждение, което ще бъде забравено?