Трагичното високомерие

Трагичното високомерие

Понякога един мач не се губи за 90 минути. Губи се в момента, в който започнеш да вярваш, че вече е спечелен.

Точно това се случи с Левски във финала за Суперкупата срещу ЦСКА. „Сините“ влязоха в двубоя с огромно самочувствие – шампионът имаше осем победи от осем мача в първенството, а европейските вечери допълнително бяха повишили очакванията. От другата страна беше ЦСКА – разклатен от случващото се в клуба и с Христо Янев, подал оставка само часове по-рано.

На хартия всичко изглеждаше удобно за Левски. На терена обаче футболът реши друго.

Когато увереността премине границата

В началото „сините“ имаха възможности да поставят ЦСКА под сериозен натиск. Фьодор Лапоухов обаче запази вратата си, а постепенно започнаха да се появяват грешки при подаванията и изнасянето на топката.

Левски все пак поведе чрез Сержиньо в 40-ата минута. Това трябваше да бъде моментът, в който шампионът да натисне още повече. Вместо това голът сякаш създаде усещането, че най-трудното вече е минало.

И точно там според мен се крие най-голямата грешка.

Левски започна да играе така, сякаш ЦСКА вече е победен.

Това е недопустимо във Вечно дерби, още повече когато става дума за финал за трофей. Фенът може да мечтае, да се хвали и да празнува предварително. Футболистът няма този лукс.

Второто полувреме промени всичко

След почивката ЦСКА излезе като различен отбор. „Армейците“ започнаха да преследват съперника по целия терен, спечелиха средата и ограничиха силните страни на Левски по фланговете.

После дойде първият гол. След него – вторият.

Само за 21 минути ЦСКА обърна ситуацията от 0:1 до 3:1. Левски премина от отбор, който изглеждаше близо до трофея, до тим, който трудно намираше отговор на случващото се.

Последва и четвърти гол, а дузпата на Евертон Бала само оформи крайното 2:4.

Тук вече няма как всичко да бъде обяснено с умора, календар или съдийски решения. Да, такива фактори могат да бъдат обсъждани. Но Левски сам допусна мачът да се изплъзне.

Тежкият урок за Веласкес

Хулио Веласкес също не остана извън критиката. В предишни срещи неговите смени често са променяли хода на мачовете, но този път решенията му не помогнаха на отбора.

Слаб мач направиха и футболисти, които до този момент получаваха сериозни похвали. Светослав Вуцов допусна грешка при изравнителния гол, Мехди Мубарик сбърка при изнасянето преди третото попадение, а в центъра Гашпер Търдин и Марко Груич не успяха да превърнат физическото си преимущество в контрол.

Но най-важното е друго – този резултат не трябва да заличава всичко постигнато преди него. Левски остава шампион и отбор, който е показал много през последните месеци.

Просто един финал срещу ЦСКА напомни болезнено, че самочувствието без концентрация може да се превърне във високомерие.

Сега задачата е ясна – Левски трябва да се върне към себе си, но и да помни тази вечер.

Защото ако „сините“ отново започнат да вярват, че са прекалено големи за останалите, кой ще ги спре да повторят същата грешка?