Еду Гаспар вече има своето място на „Герена“, а на футболния пазар стои още един представител на фамилията, който би могъл да направи българската история на семейството доста по-интересна. Синът му Луиджи е без отбор и на възраст, в която хубавите имена във визитката трябва постепенно да отстъпят място на редовните мачове и собствената репутация.
Докато бащата влиза в ръководството на Левски с опита си от големия футбол, 22-годишният полузащитник търси следващата стъпка. Според Transfermarkt той е свободен агент от началото на юли, след като последният му клуб е младежката формация на Портимонензе.
Тъкмо тук се появява поводът за една футболна закачка – дали покрай Еду няма да видим и Луиджи в България, на „Герена“ или на някой друг наш стадион. Засега това е само авторска хипотеза, без потвърдени данни за интерес или преговори, но свободният му статут и семейната връзка дават достатъчно основание поне да се запознаем с Гаспар-младши.
Луиджи Гаспар
Луиджи е роден в Лондон, притежава английско и бразилско гражданство, играе с левия крак и се чувства най-добре пред защитата, като може да действа и като централен полузащитник. Футболното му образование започва в Коринтианс, първоначално с футзал, а след това и в детските отбори на клуба, от който тръгва баща му.
Още като хлапе записва любопитна история с гол срещу възрастни в приятелски мач, организиран от Емерсон Шейк. Големият семеен завой обаче идва с Арсенал – когато Еду става технически директор на лондончани, Луиджи също пристига в клуба и започва работа в академията.
След три години пътищата им се разделят във футболно отношение и младият халф преминава в Уотфорд, преди да стигне до Португалия. Така във визитката му се събират школи, които могат да отворят разговор с почти всеки спортен директор, но разговорът неизбежно ще стигне и до въпроса какво следва след тях.
Наличната статистика в Transfermarkt отчита 20 участия и 759 минути в обхванатите юношески и младежки турнири, без гол или асистенция. За дефанзивен халф головете далеч не разказват цялата история, но игровото време подсказва колко важна би била следващата спирка.
Българското първенство би могло да предложи такава възможност, ако се намери клуб с подходяща роля и търпение за развитието му. При евентуален вариант с Левски въпросът ще бъде как Луиджи се вписва в идеите на Хулио Веласкес и дали може да издържи конкуренцията, докато друг наш отбор би могъл да му предложи различен път към редовния мъжки футбол.
Известният баща неизбежно насочва прожекторите към него, но следващият договор ще има стойност най-вече ако донесе истински шанс за игра. Еду вече започна своята българска глава, а ако Луиджи някога се включи в нея, най-добрата семейна новина ще бъде да заговорим за Гаспар заради футболиста на терена.
Leave a Reply