ЦСКА се страхува да не сгреши с новия треньор, но точно това може да се окаже голямата грешка

ЦСКА се страхува да не сгреши с новия треньор, но точно това може да се окаже голямата грешка

Понякога във футбола най-голямата грешка не е да направиш грешен избор. Най-голямата грешка е да се страхуваш толкова много от него, че изобщо да не смееш да направиш избор.

Точно тук е големият въпрос около ЦСКА и новия треньор.

Когато един клуб търси човек, който да поеме отбора, естествено е да има колебание. Треньорът не е дребна подробност. Той определя посоката, изискванията и начина, по който отборът ще работи. Затова желанието да бъде намерен правилният човек е напълно разбираемо.

Но има една опасна граница.

Когато вниманието към грешката стане по-голямо от нуждата от решение

Страхът от грешен избор може лесно да превърне самото решение в проблем.

Ако всяко име бъде гледано през въпроса „Ами ако не стане?“, винаги ще има причина да се чака още. Следващият кандидат може да изглежда по-подходящ. Следващото име може да звучи по-сигурно. Следващият вариант може да изглежда като по-малък риск.

Само че така се стига до безкрайно търсене на гаранция, която във футбола просто не съществува.

Няма треньор, който предварително да идва с гаранция, че всичко ще се получи.

И точно това е неудобната истина.

ЦСКА не може да избере без риск

Смяната на треньор винаги е решение с риск. Дори изборът да изглежда логичен, никой не може предварително да знае как ще се развият отношенията между треньора и съблекалнята, как ще бъде приета неговата работа или как ще изглежда отборът след време.

Но ако страхът от тези неизвестни стане причина решението да бъде отлагано или прекалено внимателно премисляно, тогава проблемът вече не е само в избора на треньор.

Проблемът е в липсата на смелост да бъде избрана посока.

А футболният клуб има нужда именно от посока.

Най-опасното решение може да бъде да няма решение

Това е моят горещ прочит на ситуацията: ЦСКА може да сгреши повече, ако се опита да не сгреши изобщо.

Звучи парадоксално, но е така.

В желанието си да намериш идеалния треньор можеш да започнеш да търсиш човек, който няма недостатъци. Такъв човек няма. Можеш да сравняваш кандидатите до безкрай. Можеш да чакаш момента, в който изборът ще изглежда абсолютно безопасен.

И точно тогава рискът е да изгубиш най-важното — ясното решение.

Фенът не очаква невъзможното. Не очаква някой да предвиди бъдещето. Очаква да види, че клубът знае какво иска и защо избира конкретен човек.

Това е разликата между избор и просто назначение.

В крайна сметка трябва да има посока

Новият треньор няма да бъде оценяван по това дали назначението му е изглеждало безрисково в деня, в който е обявено. Ще бъде оценяван по работата си.

Затова най-важният въпрос не е „Ами ако сгрешат?“.

Въпросът е дали страхът от грешка няма да попречи на ЦСКА да направи необходимия избор.

Защото понякога най-голямата грешка не е да избереш грешния човек.

А да чакаш толкова дълго правилният избор да започне да изглежда невъзможен.

Искаш ли следващата версия да е по-остра и критична към ръководството или по-балансирана?