37 години от деня, в който Левски изобрети футболния хорър в Антверпен

37 години от деня, в който Левски изобрети футболния хорър в Антверпен

Има футболни мачове, които се помнят заради велики голове. Има и такива, които остават завинаги в историята заради начина, по който всичко се преобръща за няколко минути. На 26 септември 1989 година Левски преживява точно такъв кошмар в Антверпен.

37 години по-късно този мач продължава да звучи невероятно дори когато просто прочетеш резултата: Антверпен – Левски 4:3. Само че зад тези цифри стои история, която трудно се забравя.

Всичко започва спокойно

Двубоят е реванш от първия кръг на турнира за Купата на УЕФА. Първата среща в София завършва 0:0, така че Левски има нужда от силен мач в Белгия, за да продължи напред.

И началото не оставя никакви признаци за предстоящата драма.

Още в шестата минута Георги Славчев открива резултата и Левски повежда с 1:0. Дълго време този резултат остава непроменен. После идват последните минути, които превръщат един привидно спечелен мач в една от най-паметните европейски вечери в историята на клуба.

0

В 82-ата минута Антверпен изравнява чрез Гейленкирхен. Но вместо домакините да получат увереност, Левски реагира веднага. Само две минути по-късно Георги Донков връща преднината на българския тим.

А в 89-ата минута Петър Михтарски прави резултата 3:1.

Точно тук започва футболният хорър.

Шест минути, които променят всичко

При 3:1 в 89-ата минута изглежда, че Левски вече е много близо до следващия кръг.

Но Антверпен не се отказва.

В 91-ата минута Клаесен намалява на 2:3. Само няколко минути по-късно същият футболист отново намира мрежата и резултатът става 3:3.

А драмата още не е приключила.

В 97-ата минута Куаранта вкарва четвърти гол за Антверпен. От 1:3 Левски стига до 3:4 и отпада от турнира.

Само няколко минути са достатъчни, за да бъде заличена цялата работа, свършена преди това.

Мачът, който отказва да бъде забравен

Точно това прави Антверпен толкова особен в историята на Левски.

Не става дума просто за отпадане. Левски води с 3:1 в края на редовното време, а след това допуска три гола в добавеното време. Официалната история на Роял Антверп също определя срещата като едно от най-митичните събития, случвали се на стадиона на клуба.

Мачът остава известен и заради огромния обществен отзвук след него. Европейски медии използват определението „евроидиоти“, което впоследствие се свързва трайно с Левски в българския футболен контекст.

Моят прочит е прост: именно такива вечери показват защо футболът е толкова различен от всеки друг спорт. При 3:1 в 89-ата минута историята изглежда написана. Само няколко минути по-късно всичко е обърнато наопаки.

37 години по-късно Антверпен продължава да носи същото усещане — неверие, болка и въпросът, който остава без нормален отговор:

Как Левски изпусна мач, който вече изглеждаше спечелен?