Понеже в подадените „Facts“ няма отделен набор от факти, използвам само информацията от намерения материал по същата тема, без да добавям нови твърдения.
Не купувай звезда – СЪЗДАЙ Я! Еду видя таланта, който всички пропуснаха
Какво струва повече – готовата звезда или футболистът, в когото някой е видял потенциал преди всички останали? Именно тази философия стои зад част от най-интересните решения в кариерата на Еду Гаспар. А сега същият човек трябва да приложи този подход и в Левски.
Историите на Фелипе, Малком, Габриел Мартинели и Мартин Йодегор показват различни страни на неговото разбиране за селекцията. Общото между тях е едно: не става дума просто за това да намериш известно име, а да разпознаеш правилния момент.
Фелипе – трансферът, който не се случи
Една от най-показателните истории идва от периода на Еду в Коринтианс.
Фелипе пристига през 2012 година, но три сезона по-късно все още не се е утвърдил окончателно. След раздялата с Андерсон Мартинс изглежда логично клубът да потърси нов централен защитник.
Еду обаче избира другия път.
Той публично показва доверие към Фелипе и подчертава, че защитникът има още много възможности за развитие при Тите. Вместо да бъде привлечен заместник, Фелипе получава възможност.
Резултатът е впечатляващ. Той става титуляр и шампион на Бразилия, а през 2016 година преминава в Порто. По-късно стига до Атлетико Мадрид и националния отбор.
И тук идва най-интересното: един от успешните ходове на Еду всъщност е бил трансферът, който той не прави.
Малком – още един пример за развитие
В същия Коринтианс израства и Малком.
Важно е да се уточни, че Еду не е човекът, който открива крилото – Малком е продукт на академията. Но именно в структурата, управлявана от Гаспар, младият футболист получава път към мъжкия футбол.
Той става част от първия отбор, печели титлата и след това заминава за Бордо. Кариерата му продължава през Барселона и Зенит, а по-късно стига до голям трансфер в Саудитска Арабия.
Това е важна разлика. Еду не трябва непременно да бъде първият човек, който вижда даден талант. Понякога задачата е да създаде средата, в която този талант да получи шанс.
Мартинели и Йодегор показват другата страна
След Коринтианс Еду стига до Арсенал, където историята става още по-интересна.
Габриел Мартинели е едно от имената, които неизбежно се свързват с периода му. Бразилецът обаче не е открит от Еду. Той е сред хората в структурата, която довежда 18-годишния талант в Лондон.
При Мартин Йодегор ситуацията е различна.
Норвежецът вече е известен в Европа. Проблемът е, че не намира постоянен път към първия отбор на Реал Мадрид. Арсенал вижда възможността и първоначално го привлича под наем.
След успешния период в Лондон Еду и хората около него работят за постоянната сделка. Впоследствие Йодегор получава капитанската лента на Арсенал.
Тук се вижда нещо важно: понякога не е необходимо да откриеш неизвестен футболист. Достатъчно е да разпознаеш потенциала му в момент, когато друг клуб вече не знае какво да прави с него.
180 страници за един футболист
Може би най-интересният детайл за подхода на Еду е свързан с начина, по който се анализират потенциалните попълнения.
Едно досие в Арсенал може да достигне 180 страници. Разглеждат се технически и физически качества, психологически профил, опит, способност за адаптация и конкретните нужди на отбора.
Това променя самия въпрос.
Не „Кого можем да купим?“, а „Какво ни липсва и кой футболист отговаря на тази нужда?“
Това според мен е най-силната част от историята на Еду. Не конкретно име, не един трансфер, а методът.
Сега идва ред на Левски
На „Герена“ мащабът е различен. Бюджетът е различен. Пазарът е различен.
И точно затова опитът на Еду е интересен.
Той вече е работил в среда, в която клубът трябва да създава стойност, а не просто да купува готова такава. В Коринтианс тази философия е дала резултати, а в Арсенал Еду участва в изграждането на състав, който включва Мартинели и Йодегор, наред с редица други футболисти.
Сега пред него стои нова задача.
Може би следващият важен футболист на Левски няма да бъде най-шумното име на трансферния пазар. Може би ще бъде играч, който тепърва трябва да получи шанс.
И ако Еду наистина успее да го намери или създаде – няма ли точно това да бъде най-големият му ход на „Герена“?
Leave a Reply