Думите на Атанас Илиев след 0:3 от Исландия предизвикаха реакции: „Стояхме наистина доста добре днес“

Думите на Атанас Илиев след 0:3 от Исландия предизвикаха реакции: „Стояхме наистина доста добре днес“

Загубата с 0:3 от Исландия остави България с много въпросителни, но реакцията след мача предизвика не по-малко внимание.

Атанас Илиев опита да види положителното в представянето на отбора, като подчерта себераздаването на футболистите и пропуснатите възможности. Само че за много привърженици подобна оценка трудно се връзва с това, което се видя на терена.

„Стояхме доста добре“

„Наистина много тежка загуба, но въпреки това аз видях наистина едно много голямо себераздаване от всички момчета в това трудно време“, коментира Илиев.

Той говори и за пропуснатите положения, включително за своя завършващ удар, който е изпратил над вратата.

След това обаче дойде изречението, което най-силно привлече вниманието:

„Иначе мисля, че стояхме наистина доста добре днес.“

Именно тази оценка логично предизвика реакции.

След 0:3 е трудно да видиш картината по този начин

Да търсиш позитиви след загуба е нормално. Всеки отбор има нужда от самочувствие, а футболистите не могат да бъдат унищожавани след всеки слаб мач.

Но има разлика между това да подкрепиш отбора и да представиш представянето като по-добро, отколкото реално е било.

При 0:3 срещу Исландия подобна оценка оставя неприятно усещане у феновете. Особено когато съперникът контролираше големи периоди от мача и дори пропусна дузпа.

Точно тук идва големият проблем — манталитетът.

Не става въпрос само за думите „наистина“ и „за жалост“

Разбира се, най-малкият проблем в интервюто е колко пъти са използвани „наистина“ и „за жалост“.

Истинският въпрос е как футболистите възприемат подобно поражение.

Ако след 0:3 първата реакция е, че отборът е стоял „доста добре“, вместо да се говори откровено за проблемите, тогава няма ли риск да се пропусне най-важното?

Българският футбол има нужда от повече самокритичност, а не от опити всяка загуба да бъде представена в по-положителна светлина.

А головете?

Илиев говори за „фрапантни грешки“, довели до головете.

Но ако погледнем начина, по който Исландия стигна до попаденията си, картината изглежда по-различно.

Головете дойдоха след добри комбинации, при които България не успя да реагира навреме. Вместо да бъдат разчетени и спрени, атаките на съперника бяха наблюдавани отблизо.

И точно това трябва да бъде тревожният сигнал.

Не едно „за жалост“. Не едно „наистина“. А липсата на реакция, когато противникът започне да диктува играта.

Време е за честна оценка

Никой не очаква футболистите да излязат пред камерите и да унищожат собственото си самочувствие.

Но след 0:3 трябва да има достатъчно смелост да се каже истината.

Исландия беше по-добра. България имаше сериозни проблеми в контрола върху топката, създаването на опасности и спирането на атаките на съперника.

Ако националният отбор иска да върви напред, първата крачка е да признае къде се намира в момента.

Защото понякога най-опасната грешка не е тази на терена, а отказът да видиш проблема такъв, какъвто е.