Георги Иванов посочи проблема: Треньорите хвърлят една топка на 20 души и чакат резултати
Георги Иванов отправи остра критика към начина, по който се работи във футболните тренировки. Думите му поставят неудобен въпрос: как очакваме да изграждаме качествени футболисти, ако самият тренировъчен процес не им помага да се развиват?
Изказването му е директно:
„Треньорите са виновни – хвърлят топка на 20 човека, за да тичат след нея.“
Зад тази критика стои тема, която заслужава много повече внимание от поредния спор след футболен мач.
Проблемът започва от тренировката
Когато Георги Иванов насочва отговорността към треньорите, той всъщност поставя под въпрос основата на футболната подготовка.
Не става дума просто за това колко време футболистите прекарват на терена. Важното е как използват това време, какви задачи изпълняват и какво научават от всяко занимание.
Да събереш 20 души около една топка може да изглежда като футболна тренировка, но достатъчно ли е това за индивидуалното развитие на всеки участник?
Точно тук критиката на Иванов придобива особена тежест. Защото треньорската работа не се изчерпва с организирането на занимание. Тя изисква внимание към детайлите, ясна идея и способност да се обясни на футболиста защо изпълнява определено упражнение.
Лицензът не е краят на образованието
Президентът на БФС настоя българските специалисти да продължават да се обучават чрез семинари и курсове, вместо да приемат получения лиценз като окончателно доказателство за професионална подготовка.
Според него именно липсата на постоянно развитие при наставниците се отразява върху качеството на футболистите.
Иванов обяви още, че БФС ще търси съдействие от лектори на УЕФА, които да помогнат за промяна в треньорското образование и методите на работа.
Но само треньорите ли са виновни?
Тук идва и най-интересната част от изказването.
Самият Иванов признава, че материалната база също е сериозен проблем.
По думите му на територията на София-град има 380 отбора до 14 години, а наличните терени не отговарят на нуждите на детско-юношеския футбол.
Той даде пример с Левски, където според посочената от него информация 12 отбора използват едно изкуствено игрище. Спомена и затрудненията на ЦСКА с тренировъчната база, както и ситуацията с юношите в Лудогорец.
Това поставя въпроса за отговорността в съвсем различна светлина.
Критиката е основателна, но отговорността трябва да е споделена
Моето мнение е, че Иванов е прав да изисква повече от треньорите, но не е справедливо цялата вина да бъде прехвърляна върху тях.
Един наставник трябва да се развива, да търси знания и да подобрява методите си. Но клубовете също трябва да осигуряват условия, в които тези знания могат да бъдат приложени.
А футболната централа има отговорността да създава работеща система за обучение и развитие.
Добрата новина е, че Иванов поставя детско-юношеския футбол сред основните приоритети на БФС. По думите му необходимите промени ще изискват време.
Дали обаче ще видим реална промяна, ще зависи от действията, а не от остротата на публичните изказвания.
Защото българският футбол няма нужда просто от повече тренировки. Има нужда от по-добре подготвени хора, по-добри условия и ясна представа как се изгражда един футболист.
И ако треньорите носят вината за качеството на играчите, кой трябва да понесе отговорността за условията, в които самите треньори работят?
Leave a Reply