До зимния трансферен прозорец остават още няколко седмици, но на „Герена“ вече се говори за необходимостта от подсилване на състава. Левски има нужда от нови попълнения на няколко позиции, а първоначалните сигнали показват, че ръководството обмисля различни възможности. Преди обаче клубът да привлече още футболисти, Хулио Веласкес може би трябва да обърне по-сериозно внимание на играчите, с които вече разполага.
Един от тях е 19-годишният нападател Стивън Стоянчов. Младият българин все по-често поставя въпроса защо не получава повече игрово време, особено предвид конкуренцията на върха на атаката. В момента Веласкес разполага с трима типични централни нападатели – Хуан Переа, Мустафа Сангаре и самия Стоянчов.
Конкуренцията безспорно е сериозна, но ако съдим по последните представяния на Переа, трудно може да се намери убедителна причина младият българин постоянно да остава последен в избора на треньора.
## Само 134 минути футбол от началото на сезона
Статистиката показва доста интересна картина. От началото на сезона Стоянчов е записал 11 участия във всички турнири, но общото му игрово време възлиза на едва 134 минути.
В Първа лига нападателят има шест мача, 128 минути и едно попадение. В Европа възможностите му са още по-ограничени. Той получи само четири минути в квалификационните кръгове, а в основната фаза на Лига Европа записа още две срещу Залцбург.
Това означава общо шест минути европейски футбол в пет различни появявания на терена. Четири пъти Стоянчов е бил пускан за по една минута, а при петото си участие е получил цели две минути.
Трудно е подобни появявания да бъдат определени като реална възможност за доказване. По-скоро изглеждат като формални смени, отколкото като шанс младият футболист да окаже влияние върху играта.
Притеснителното е, че Стоянчов обикновено влиза в момент, когато мачът вече е достатъчно труден, а времето за реакция е изключително ограничено. В други случаи получава шанс заради правилото на Българския футболен съюз за млад футболист, както се случи при гостуването на Ботев Пловдив.
Няма нищо лошо в правилата, които насърчават развитието на младите български футболисти. Стоянчов обаче не трябва да разчита единствено на подобни обстоятелства, за да получи игрово време. Той заслужава възможности и заради качествата, които демонстрира на терена.
## Представянето му срещу Дунав поражда въпроси
Последната победа на Левски с 1:0 при гостуването на Дунав Русе предостави още един повод да се постави въпросът за разликата в доверието към двамата нападатели.
„Сините“ срещнаха сериозни трудности при намирането на път към противниковата врата, преди Мустафа Сангаре да отбележи победното попадение в добавеното време. Преди това Хуан Переа отново получи възможност да започне като титуляр, но представянето му не даде достатъчно убедителни основания за толкова голямо предимство пред останалите атакуващи опции.
Колумбиецът трудно оказваше влияние върху нападенията на Левски, рядко създаваше проблеми на защитниците и напусна терена, без да остави сериозна следа в двубоя.
Междувременно Стоянчов се появи за последните седем минути. Въпреки ограниченото време той показа добро движение, включи се в няколко бързи комбинации и активно търсеше свободни пространства в наказателното поле.
Младият нападател демонстрира и желание да помага в защитен план. След като Левски поведе в резултата, той се върна почти до централната линия и принуди футболист на съперника да извърши нарушение.
На пръв поглед това може да изглежда като малък епизод, но показва готовността му да бъде полезен на отбора дори когато не участва пряко в атакуващите действия.
В тези няколко минути Стоянчов показа енергия, отдаденост и желание да промени развитието на срещата. Представянето му съвсем естествено поражда въпроса дали не заслужава повече възможности.
## Млад български талант, който има нужда от време за развитие
Разбира се, седем минути срещу Дунав не са достатъчни, за да обявим Стоянчов за готов титуляр на Левски. Подобно заключение би било прибързано.
Но също толкова несправедливо е да приемаме, че той не е достатъчно добър, за да се конкурира за по-важна роля, след като почти не получава възможност да демонстрира качествата си.
Едва на 19 години Стоянчов вече е част от младежкия национален отбор на България, за който има четири участия и едно попадение. Със своите 192 сантиметра той притежава физическите дадености, необходими за типичен централен нападател.
Освен това пред него има сериозен потенциал за развитие, което прави редовното игрово време още по-важно.
Левски все по-често се изправя срещу съперници, които се защитават дълбоко и оставят много малко свободни пространства около наказателното си поле. В подобни ситуации висок и физически здрав нападател, способен да печели въздушни единоборства и да предложи различен начин на атакуване, може да бъде изключително полезен.
Стоянчов би могъл да даде на Веласкес алтернатива в нападение, от която отборът да се възползва в трудните двубои.
## Може ли развитието му да напомни за това на Борислав Рупанов?
Ситуацията на Стоянчов донякъде напомня за пътя, който Борислав Рупанов трябваше да извърви, за да се наложи в мъжкия футбол.
И при него дълго време имаше въпроси дали ще успее да намери мястото си в първия отбор, докато конкуренцията и ограничените възможности за изява затрудняваха развитието му.
Стоянчов обаче изглежда по-близо до представата за класическа деветка. Харесват ми начинът, по който търси участие в атаките, и готовността му да влиза в единоборства с далеч по-опитни противници.
Разбира се, има още много неща, които трябва да научи. Но именно затова се нуждае от игрово време.
Само с тренировки и епизодични появявания в последните минути на срещите трудно се изгражда нападател, на когото след време ще можеш да разчиташ в сериозни двубои.
## Веласкес вече показа, че има доверие на младите
Хулио Веласкес неведнъж е демонстрирал, че умее да работи с млади футболисти. Огнян Владимиров например постепенно получава своите възможности, което заслужава признание.
Няма очевидна причина подобно отношение да не бъде проявено и към Стивън Стоянчов.
Това не означава испанският специалист незабавно да го превърне в несменяем титуляр или да пренебрегне опита на Сангаре и Переа. Но предвид последните представяния на колумбиеца има сериозни основания българският младежки национал да получава повече минути.
В определени срещи Левски може да се възползва от неговата енергия, движение и желание да се докаже.
Най-важното е Стоянчов да получи достатъчно време, за да покаже какво може, вместо да бъде оценяван единствено въз основа на появявания, продължаващи по няколко минути.
## Трябва ли Левски да привлече още един нападател, преди да даде шанс на Стоянчов?
Зимният трансферен прозорец безспорно ще бъде важен за амбициите на Левски. Възможно е клубът да привлече още един централен нападател, което допълнително ще увеличи конкуренцията за място в състава.
Преди да се стигне до подобно решение обаче, Веласкес трябва да разбере с какво точно разполага в лицето на Стоянчов.
Не е изключено младият нападател да се окаже по-полезен, отколкото мнозина очакват. Дори в крайна сметка да не успее да оправдае очакванията, поне ще знаем, че е получил истинска възможност да покаже качествата си.
Правилото на БФС за млад футболист може да помогне на Стоянчов да получава игрово време, но представянето му в малкото предоставени минути вече заслужава вниманието на треньорския щаб.
Ако Веласкес наистина иска да разбере докъде може да стигне този млад нападател, трябва да обмисли възможността да му дава шансове по-рано в мачовете, а не да чака часовникът почти да покаже 90-ата минута.
В един футболен двубой времето може да изтича, но кариерата на Стивън Стоянчов тепърва започва.
рябва ли Стивън Стоянчов да получава повече игрово време в Л
евски София, особено когато Хуан Переа изпитва трудности да оказва влияние върху играта?**
Leave a Reply