ЦСКА СЕ РАЗДЕЛИ С НАЦИОНАЛ, КОЙТО БИ СЕ ВПИСАЛ ИДЕАЛНО В НОВАТА СХЕМА НА МАРКУС ГИЗДОЛ: ДОПУСНАХА …

ЦСКА СЕ РАЗДЕЛИ С НАЦИОНАЛ, КОЙТО БИ СЕ ВПИСАЛ ИДЕАЛНО В НОВАТА СХЕМА НА МАРКУС ГИЗДОЛ: ДОПУСНАХА ЛИ „ЧЕРВЕНИТЕ“ ГРЕШКА?

Във футбола понякога най-големите грешки не се забелязват в момента, в който са направени. Едва когато един отбор смени треньора, философията си и начина, по който иска да играе, започват да се появяват въпросите дали някои предишни решения не са били прибързани. Именно такава тема може да бъде поставена пред феновете на ЦСКА след раздялата с национал, чиито качества биха могли да бъдат полезни при новия игрови модел на Маркус Гиздол.

Назначаването на германския специалист отвори нова страница за „червените“. С него идват различни тактически идеи, нови изисквания и желание отборът да изглежда по различен начин на терена. А когато един треньор започне да изгражда собствена концепция, неизбежно се появява и въпросът кои футболисти притежават необходимите характеристики, за да бъдат част от нея.

Точно тук раздялата с национал придобива допълнителен интерес. Защото не става дума само за това кой е напуснал клуба, а дали ЦСКА не се е отказал от футболист, който при други обстоятелства би могъл да получи съвсем различна роля.

Маркус Гиздол има своя визия за футбола. Германецът е специалист с опит в различни първенства и с работа в клубове, където тактическата дисциплина, организацията и интензивността имат сериозно значение. От него се очаква да промени облика на ЦСКА и да направи отбора по-динамичен, по-агресивен и по-опасен в атакуващ план.

Една от обсъжданите промени е преминаването към схема 4-3-3. Това не е просто промяна на цифрите върху тактическата дъска. Подобна система изисква различни качества от футболистите, различно движение без топка и много по-голяма отговорност при преходите между отделните фази на играта.

При такава подредба всеки играч трябва да разбира отлично своята задача. Крилата трябва да създават ширина, да атакуват свободните пространства и да поставят противниковите защитници под постоянно напрежение. Халфовете трябва да осигуряват баланс, а защитниците да бъдат достатъчно спокойни и дисциплинирани, за да участват в изграждането на атаките.

Именно затова всяко решение, свързано с футболистите, които вече не са част от отбора, заслужава внимание.

Ситуацията с Илиан Илиев – младши е особено интересна. Българският национал се раздели с ЦСКА през лятото, след като не успя да се наложи като постоянна фигура в състава. Той пристигна с очаквания, но престоят му на „Армията“ не се разви по начина, по който вероятно са се надявали нито футболистът, нито привържениците.

Има обаче един детайл, който заслужава по-сериозно внимание. Илиев е футболист с ясно изразени качества в изграждането на атаките. Той притежава техника, добро виждане за играта и способност да намира съотборниците си с подавания между противниковите линии. Това са качества, които не се срещат толкова често, особено когато говорим за български футболисти, способни да поемат отговорност в централната част на терена.

Проблемът беше, че в ЦСКА той невинаги получаваше възможност да играе на позицията, на която може да бъде най-полезен. При Александър Томаш често беше използван по фланга, където трябваше да изпълнява задачи, различни от естествените му футболни характеристики. При Христо Янев също не успя да си извоюва достатъчно игрово време.

Това поставя напълно логичен въпрос: дали ЦСКА не можеше да извлече повече от неговите качества, ако му беше дадена по-подходяща роля?

Разбира се, не трябва да се пренебрегва и другата страна на ситуацията. Футболистът също носи отговорност да се адаптира към изискванията на треньора, да показва постоянство и да доказва, че заслужава мястото си. Самото наличие на талант не гарантира успешна кариера в голям клуб. На „Армията“ конкуренцията е сериозна, а очакванията на привържениците винаги са високи.

Но именно тук идва интересният момент с Маркус Гиздол.

Новият наставник на ЦСКА се очаква да наложи различна организация на играта. Системата 4-3-3 предполага сериозна роля за полузащитниците, които трябва не само да разрушават атаките на съперника, но и да създават възможности пред противниковата врата. В такава система футболист с техническите качества на Илиан Илиев можеше да бъде полезна опция.

Особено когато отборът среща противници, които се затварят дълбоко и оставят малко свободни пространства. В подобни двубои понякога не е достатъчно да разчиташ единствено на скоростта и физическата сила. Необходим е играч, който може да измисли нещо различно, да подаде топката в точния момент и да отключи защитата с едно нестандартно решение.

Илиев има именно такива характеристики.

Той може да бъде полезен като плеймейкър, да търси връзката между халфовата линия и нападението и да помага на отбора да контролира темпото. При правилно позициониране подобен футболист може да направи атаките по-разнообразни и да освободи повече пространство за останалите офанзивни играчи.

Това не означава, че той автоматично щеше да бъде титуляр при Гиздол. Германският специалист тепърва трябва да определи кои футболисти най-добре отговарят на неговите изисквания. Освен това новата схема предполага сериозна работа без топка, дисциплина и готовност за участие в пресата. Всичко това също щеше да бъде важно при евентуалното използване на Илиев.

Но поне от чисто футболна гледна точка неговият профил заслужава внимание.

Още повече че ЦСКА неведнъж е изпитвал затруднения при намирането на правилния баланс в средата на терена. Когато липсва футболист, способен да организира играта и да подава качествено в последната третина, нападателите често остават изолирани. Тогава отборът започва да разчита на индивидуални действия, центрирания и по-трудни решения.

Един добър плеймейкър може да промени тази картина.

Възможно е именно подобен тип футболист да бъде необходим на Гиздол, за да реализира напълно идеите си. Разбира се, германецът разполага със собствен състав и ще има възможност да прецени кои играчи могат да изпълняват ролите, които иска. Не е изключено някой от настоящите футболисти да се превърне в основна фигура в средата на терена.

В същото време раздялата с Илиев вече е факт и връщането назад няма смисъл. По-важният въпрос е дали ръководството е направило достатъчно добра оценка на качествата му, преди да се стигне до окончателното решение.

Защото в ЦСКА има нужда не само от футболисти с физически качества и добра работоспособност. Необходими са и играчи, които могат да внесат футболна интелигентност, креативност и спокойствие в моментите, когато мачът не се развива по желания начин.

Точно такива футболисти понякога се оказват решаващи в дългия сезон.

Не бива обаче да забравяме, че новият треньор не може да бъде съден за решения, взети преди неговото пристигане. Гиздол трябва да работи с наличните футболисти, да изгради собствен стил и да намери най-добрите комбинации. Неговата задача е да направи ЦСКА по-силен, а не да се връща към всяко решение от предишните трансферни прозорци.

И все пак случаят с Илиан Илиев е интересен пример за това колко важно е правилното използване на един футболист. Понякога играчът не е непременно неподходящ за даден отбор. Просто ролята, която му е възложена, не позволява да покаже най-доброто от себе си.

В крайна сметка времето ще покаже дали ЦСКА е взел правилното решение. Илиев ще има възможност да продължи развитието си извън „Армията“, а Гиздол ще трябва да докаже, че може да изгради отбор, който да отговаря на високите очаквания на червената публика.

Едно е сигурно: талантът на един футболист не трябва да се оценява единствено според минутите, които е получил на терена, а и според това дали изобщо е бил поставен в условията да покаже най-силните си качества.

И точно затова въпросът остава напълно актуален: Допусна ли ЦСКА грешка, разделяйки се с Илиан Илиев – младши, преди Маркус Гиздол да започне да изгражда своята нова футболна концепция?

За „червените“ отговорът може да се окаже по-интересен, отколкото изглежда на пръв поглед.