Томислав Русев с остра критика към Левски: Директорите стават все повече, но къде е голмайсторът?
В Левски отново се повдига въпрос, който трудно може да бъде пренебрегнат, особено когато амбициите на клуба са свързани с битка за най-високите места в българския футбол. Този път повод за сериозен размисъл даде журналистът Томислав Русев, който не скри недоволството си от случващото се на „Герена“.
Критиката му е насочена към една доста интересна ситуация в управленската структура на клуба. Според поставения от него проблем Левски сякаш разполага с все повече директори и хора на ръководни позиции, но продължава да изпитва затруднения с намирането на нещо изключително важно за всеки отбор с шампионски амбиции – истински голмайстор.
Именно това е въпросът, който заслужава най-сериозно внимание.
Никой не може да отрече, че в съвременния футбол добрата организация е изключително важна. Един голям клуб има нужда от професионално управление, ясна структура, хора с опит и правилно разпределение на отговорностите. Само че всичко това трябва в крайна сметка да води до резултати на терена. Футболът не се печели с длъжности, титли и административни назначения. Печели се с добре изграден отбор, правилна селекция и футболисти, които могат да решават мачове.
А когато говорим за Левски, очакванията винаги са особено високи.
Привържениците на „сините“ не искат просто клубът да изглежда добре организиран извън терена. Те искат да виждат отбор, който доминира, създава положения, бележи голове и се бори за трофеи. Искат футболисти, които могат да направят разликата в най-трудните моменти, когато един мач изглежда затворен и единственото необходимо нещо е човек, който да намери пътя към противниковата врата.
Точно тук идва и големият въпрос за голмайстора.
Във футбола има позиции, които могат да бъдат запълнени с различни тактически решения, но липсата на доказан реализатор често се оказва проблем, който не може да бъде прикрит с добра игра в останалите зони. Можеш да контролираш притежанието на топката, да организираш атаките си и да създаваш положения, но ако нямаш футболист, който редовно да ги превръща в голове, усилията на целия отбор могат да останат без необходимото възнаграждение.
Един качествен нападател не е просто човекът, който завършва атаките. Той носи увереност на съотборниците си, принуждава противниковите защитници да се съобразяват с присъствието му и може да промени развоя на двубоя с едно единствено докосване. В решаващите срещи именно такива футболисти често правят разликата между равенството и победата.
Левски е клуб, в който подобни въпроси неизбежно предизвикват сериозни реакции. Историята и традициите на отбора предполагат високи стандарти, а феновете имат пълното право да очакват амбициите на ръководството да бъдат подкрепени с правилните решения.
Разбира се, не бива да се подценява и работата на хората, които изграждат структурата на клуба. Управлението на голям футболен отбор не е лесна задача. Необходими са финансиране, организация, планиране и последователност. Но в крайна сметка всичко трябва да бъде подчинено на една основна цел – Левски да разполага с конкурентоспособен състав, способен да се бори за трофеи.
И тук възниква напълно логичният въпрос: какъв е смисълът от разрастването на административната структура, ако най-важните футболни проблеми продължават да чакат своето решение?
Това е и същината на критиката, която Томислав Русев поставя на масата. Не става въпрос просто за броя на директорите, а за приоритетите на клуба и за това дали наличните ресурси се насочват към най-важните нужди на отбора.
В един момент всяко ръководство трябва да бъде оценявано не само по решенията, които взема извън терена, но и по резултатите, които тези решения носят на него. Защото привържениците не могат да се задоволят единствено с обещания, планове и добре изглеждаща организационна схема.
Те искат голове. Искат победи. Искат Левски да бъде отбор, който плаши съперниците си и има достатъчно качество, за да преследва най-големите си цели.
Критиката на Русев може да звучи остра, но поставя тема, която заслужава сериозен разговор сред левскарската общност. Не е достатъчно да имаш амбиции, ако не разполагаш с необходимите футболни аргументи, за да ги реализираш.
Въпросът вече не е само колко директори има на „Герена“. Въпросът е кога Левски ще намери своя следващ истински голмайстор – футболиста, който ще превръща положенията в голове и ще носи разликата в мачовете, в които победата е задължителна.
Защото в крайна сметка футболът се измерва с голове, а не с броя на директорските кабинети.
И привържениците на Левски със сигурност очакват именно това да бъде водещият приоритет.
Leave a Reply