Томислав Стипич, Александър Томаш, Душан Керкез, Христо Янев. Четири имена, които със сигурност предизвикват неприятни спомени у повечето привърженици на ЦСКА. Дори и това на Янев, въпреки че той донесе Купата на България, Суперкупата на България и класира “червените” в основната фаза на Лигата на конференциите.
Всички тези треньори безспорно притежават своите качества. Никой от тях не е случаен специалист. Но по една или друга причина престоят им в ЦСКА не се получи. И не просто не се получи, а завърши с гръм и трясък. Нека си го кажем направо – тотален провал.
И всичко това при положение, че клубът разполагаше със солидни финансови възможности, инвестираше сериозни средства в селекция и осигуряваше условия, за които много други отбори можеха само да мечтаят. Но резултатите така и не идваха. Сменяха се треньори, футболисти, схеми, обещания. Само разочарованието оставаше.
При всеки от специалистите имаше различни проблеми, довели до краха. Няма смисъл сега да навлизаме в подробности. Едва ли някой привърженик на ЦСКА иска отново да преживява тези мрачни времена. Двата поредни сезона без участие в европейските клубни турнири, загубените баражи, срамните резултати, болезнените поражения и усещането, че клубът се отдалечава все повече от мястото, което му принадлежи.
След години на разочарования ЦСКА най-после има причина да мечтае
Но това вече е минало. ЦСКА гледа напред. И за първи път от доста време бъдещето изглежда не просто обнадеждаващо, а истински вълнуващо.
Защото в лицето на Маркус Гиздол “червените” най-накрая изглежда намериха точния човек. Треньор, който не се нуждае от гръмки обещания, за да впечатлява. Треньор, който говори чрез работата си и резултатите на терена.
И най-важното – ЦСКА не просто намери своя Хулио Веласкес. ЦСКА намери специалист, който още в първия си пряк сблъсък с испанеца му изнесе истинска футболна лекция.
При това в най-важния мач за двата отбора. Във Вечното дерби.
Победата с 3:0 над Левски не беше просто поредният успех срещу големия съперник. Тя беше демонстрация на сила, на самочувствие и на футболна идея. Победа, която показа, че ЦСКА може не само да се противопоставя на “сините”, но и категорично да ги надиграва.
И ако това беше първият дуел между Гиздол и Веласкес, със сигурност ни очакват още много интересни сблъсъци. Не само през този сезон.
Маркус Гиздол срещу Хулио Веласкес – началото на ново съперничество
Хулио Веласкес успя да направи това, което дълго време изглеждаше непостижимо за Левски – да изведе “сините” до шампионската титла. Испанецът върна увереността, самочувствието и победния манталитет на “Герена”.
Сега привържениците на ЦСКА мечтаят Маркус Гиздол да извърви същия път. Но има една съществена разлика – германецът вече показа, че може да надделее над Веласкес в директния сблъсък.
Разбира се, един мач не прави никого по-добър треньор. Нито една победа, колкото и категорична да е тя, гарантира шампионска титла. Но понякога 90 минути са достатъчни, за да покажат накъде се движат два отбора.
А след разгрома с 3:0 посоката на ЦСКА изглежда повече от обещаваща.
“Армейците” вече не само се наслаждават на новия си стадион. Те отново започват да вярват. Да мечтаят. Да гледат към върха, който толкова дълго остава недостижим.
Има нещо едновременно тъжно и болезнено в това, че вече има пълнолетни фенове на ЦСКА, които никога не са виждали любимия си отбор като шампион на България.
Поколение, израснало с разказите за славата на “червените”, но без да е изпитало най-сладката емоция – да види как капитанът на любимия отбор вдига шампионската купа.
Именно затова надеждите, които Маркус Гиздол събужда, са толкова големи.
Истинският ЦСКА на Гиздол тепърва предстои
Още по-интересно ще бъде да видим как ще изглежда ЦСКА през февруари. Тогава германският специалист вече ще е провел пълноценна зимна подготовка, а селекцията ще бъде направена според неговите изисквания и виждания за играта.
Това ще бъде съвсем различна ситуация. Гиздол ще има възможност да изгради отбор по свой вкус, да наложи още по-категорично футболната си философия и да превърне моментните проблясъци в постоянство.
Защото големият въпрос вече не е дали ЦСКА може да победи Левски. Отговорът беше даден по категоричен начин.
Големият въпрос е дали Гиздол може да превърне ЦСКА в отбор, който не просто печели дербита, а печели титли.
И точно тук започва истинското сравнение с Веласкес.
Испанецът вече е извървял своя път до върха. Германецът тепърва трябва да докаже, че може да направи същото. А защо не и повече?
ЦСКА намери надеждата. Сега трябва да върне и славата
В ЦСКА твърде дълго се говореше за бъдещето, докато настоящето носеше единствено разочарования. Твърде дълго феновете слушаха обещания, търсеха оправдания и преглъщаха унижения. Твърде дълго най-голямата радост беше отделна победа, а не спечелен трофей.
Сега Маркус Гиздол има шанса да промени всичко това.
Не с красиви думи. Не с обещания за светло бъдеще. А с победи, с характер, с футбол, който кара трибуните да избухват, и с отбор, който отново вдъхва страх у съперниците.
Защото ЦСКА не е създаден, за да се задоволява с победи в отделни дербита. Не е създаден, за да празнува третото или четвъртото място. И със сигурност не е създаден, за да гледа как вечният съперник вдига шампионската купа.
ЦСКА е клуб, за който второто място винаги е било разочарование. Клуб, чиято история задължава. Клуб, чиито фенове заслужават много повече от поредния сезон на празни надежди.
Дали Маркус Гиздол наистина е по-добрата версия на Хулио Веласкес? Първият сблъсък даде сериозни аргументи в негова полза. Но окончателният отговор няма да дойде след едно дерби. Ще дойде, когато бъдат раздадени медалите.
Защото победата над Левски носи огромна радост. Но шампионската титла носи безсмъртие.
И ако Маркус Гиздол успее да върне ЦСКА на върха, той няма просто да спечели сравнение с Хулио Веласкес. Няма просто да бъде поредният успешен треньор на “Армията”.
Той ще бъде човекът, който е сложил край на дългото чакане. Човекът, който е върнал шампионската купа там, където поколения “армейци” вярват, че ѝ е мястото. Човекът, който е превърнал сълзите от разочарование в сълзи от щастие.
А дотогава нека мечтите бъдат големи. Защото след толкова години болка, провали и пропуснати възможности феновете на ЦСКА заслужават отново да изживеят онова, заради което са се влюбили в този клуб.
Не просто да победят Левски. А да бъдат шампиони. Отново. Най-после.
Материалът е част от “Фен зона” на Gol.bg – рубриката, в която привържениците могат да изразят своята позиция по най-актуалните теми от българския и световния футбол.
Имате различно мнение или искате да споделите своя анализ? Изпратете ни го на info@gol.bg и станете част от дискусията във “Фен зона”.
Leave a Reply