Реалността Зад „Консервативната“ Политика: Нито Лека Нощ, Нито Бюджет за Звезди
София, България – Защо „Левски“, въпреки очевидното си финансово оздравяване и милионните приходи от европейски турнири, продължава да бъде плах и консервативен на трансферния пазар? Този въпрос измъчва феновете, които жадуват за класни попълнения, способни да предизвикат “Лудогорец” и ЦСКА.
Отговорът, който се чува от кулоарите на „Герена“, е болезнен, но ясен: „Сините“ все още не са излезли от режима за оцеляване.
Не се заблуждавайте: Трансферната „ръчна спирачка“ не е въпрос на липса на желание, а на стриктно изпълнение на финансовия план, наложен от тежкото наследство и дълговете, особено към НАП.
📉 Двете „Златни“ Правила на Управителния Съвет
Въпреки че клубът обяви печалба от над 5 милиона лева от евротурнирите и значително стопяване на задълженията, управленският екип оперира под два нерушими постулата, които диктуват всеки ход на спортно-техническия щаб:
Първо Дълговете, После Трансферите: Всеки лев приход, включително от билети, спонсори (Palms Bet, Adidas) и евротурнири, първо се насочва към погасяване на разсрочените задължения към държавата и старите кредитори.
Без Рискови Заплати: „Левски“ вече не може да си позволи да подписва договори с високи заплати на футболисти, чиято бъдеща продажба е несигурна. Консервативната политика се изразява в търсене на играчи на свободни трансфери или такива с ниски изходящи клаузи, които не застрашават бюджета при евентуален провал.
Това означава, че докато „Левски“ има пари за финансова стабилност, те НЯМАТ право да ги харчат за спортен лукс.
⏳ Цената на Търпението: Младост срещу Класа
Именно тази политика обяснява защо на „Герена“ се разчита основно на собствената школа (Марин Петков, Асен Митков) и на евтини, но обещаващи чужденци, които могат да бъдат продадени с голяма печалба (като потенциалните сделки за Цунами или Петков).
Докато феновете се надяват на „бомбастичен“ нов нападател за $1 милион, Управителният съвет е принуден да търси двама качествени, но евтини играча за същата сума.
Изводът: Шепотът от управата не е за криза, а за дисциплина. „Левски“ се учи да живее по джоба си, но цената на това учене е отлагането на титлата и на големия пробив в Европа. Клубът е финансово здрав, но спортният му бюджет все още е под строг надзор.
❓ Въпрос към Читателите:
Според вас, трябва ли ръководството да рискува част от спестяванията за един-двама класни играча през зимата, или финансовият феърплей е по-важен от титлата? Коментирайте!
Leave a Reply