Даниел Боримиров отново взриви „синята“ футболна сцена с думи, които нито крият емоция, нито оставят място за съмнение в амбицията на Левски. След напрегнат двубой, в който страстите кипяха повече от играта, легендата на клуба изправи гърба си и говори така, както само истинските „сини“ могат – директно, честно и без заобикалки.
Изречението му „Успяваме да ги вдигнем от нищото“ не беше просто критика към съперника. Това беше дълбока и точна констатация за ситуацията в българския футбол. Левски, според него, играе за победа, за футбол, за публика. А други – според Боримиров – играят за време, за провокация и за оцеляване в мача, не чрез класа, а чрез забавяне.
„Те какво играха?“ – реторичният въпрос, който удари като шамар. Боримиров намекна за липса на идеи, липса на смелост и липса на амбиция от отсрещния отбор. За него това не е футбол, а разпокъсана имитация на игра, в която основната тактика е спиране на темпото.
Най-силният момент в думите му дойде, когато той посочи колко пъти е бил прекъсван мачът. Болезнен удар към реалността, в която вместо да гледаме битка, виждаме играчи по тревата, бавене, протакане и пълно размиване на футболната идея. Боримиров не го каза със злоба – каза го с разочарование.
„Това ли е футболът?“ – въпрос, който сякаш всички фенове на Левски, а и на спорта като цяло, си задават. Защото когато един отбор се стреми да играе, да тича, да атакува, а другия постоянно „лежи“, усещането за справедлива битка изчезва. А с него – и удоволствието от играта.
Въпреки всичко, Боримиров не насочи прожектора само към съперника. Той подчерта, че отборът на Левски винаги намира начин да се изправи, независимо от обстоятелствата. Тази устойчивост не е случайност – тя е част от ДНК-то на клуба, част от духа, който се предава от поколение на поколение.
Загубата, каза Боримиров, няма да попречи на амбициите на Левски. Точно обратното – тя ще бъде гориво. Защото в момента, в който се играе честно, в който двубоят се решава не от лежане, а от борба, Левски вярва, че може да победи всеки.
В тези думи имаше увереност, но и предупреждение. Сините няма да спрат. Няма да загубят посоката. И няма да позволят едно поражение да се превърне в оправдание. Това е клуб, който винаги се цели високо, дори когато времето е бурно.
Феновете на Левски със сигурност ще почувстват силата на тези думи. Защото Боримиров не изговори само мнение – той изговори болката на трибуните, гнева на стадиона и вярата, която не угасва, независимо от резултата.
И ако има нещо ясно след този мач, то е, че Левски продължава напред. С шум, с характер, с амбиции. А думите на Боримиров са поредното доказателство, че в клуба кипи огън, който не може да бъде загасен нито от загуби, нито от съперници, които играят по различни правила.
Leave a Reply