Ето защо Лъчо Танев плюе като камила по ЦСКА: Забранен е за трансфери от новите босове на клуба

Ето защо Лъчо Танев плюе като камила по ЦСКА: Забранен е за трансфери от новите босове на клуба

Скандалът около Лъчо Танев и ЦСКА продължава да набира скорост, а зад публичните нападки, остри реплики и откровено негативен тон към „червените“ вече ясно се очертава конкретна причина. Не става дума за принципна позиция, за любов към футболната истина или за загриженост към българския футбол. Истината е далеч по-прозаична и в същото време много по-взривоопасна – Лъчо Танев е поставен в своеобразна „черна листа“ от новото ръководство на ЦСКА и е забранен за трансферни операции с клуба.

Това решение, взето тихомълком от новите босове на „Армията“, се оказва ключът към разгадаването на внезапната медийна война, която Танев води срещу ЦСКА. От експертни коментари до откровени атаки, от иронични забележки до директни обвинения – поведението му вече изглежда далеч по-обяснимо на фона на факта, че един от най-влиятелните футболни агенти в България е лишен от достъп до трансферния процес в най-обсъждания български клуб.

Новото управление на ЦСКА влезе с ясна стратегия – край на старите зависимости, край на неформалните посредници и край на трансферния модел, при който външни агенти диктуват кадровата политика. В този контекст решението да бъде прекъсната всякаква комуникация с Лъчо Танев е напълно логично, но същевременно изключително болезнено за човек, който с години е бил фактор в трансферните сделки на водещи български отбори.

Според източници, близки до клуба, решението не е плод на личен конфликт, а на чисто бизнес съображения. Новите босове на ЦСКА са направили пълен анализ на миналите трансфери, комисионни, договори и зависимости и са стигнали до извода, че клубът трябва да работи единствено с директни канали, международни скаутски мрежи и прозрачни посредници. В този модел за добре познати лица от българския агентски пейзаж просто няма място.

Именно оттук започва и промяната в тона на Лъчо Танев. От човек, който дълго време поддържаше умерен или дори неутрален език към ЦСКА, той постепенно се превърна в един от най-острите критици на клуба. Всяка грешка, всяко колебание, всяка трансферна сага се използва като повод за публично „разкъсване“ на „червените“. Сякаш целта не е анализ, а внушение – че в ЦСКА нещо се прави погрешно, че новото ръководство не разбира от футбол и че клубът върви в грешна посока.

Особено показателно е поведението му по време на последния трансферен прозорец. Докато ЦСКА водеше преговори за играчи без излишен медиен шум и без познатите „течове“, Танев открито поставяше под съмнение качеството на селекцията и визията на клуба. Коментарите му звучаха като човек, който не просто наблюдава отстрани, а като такъв, който е лично засегнат от случващото се.

За хората в българския футбол не е тайна, че трансферните забрани към определени агенти често водят до подобни реакции. Когато се затвори една врата, обикновено се отваря фронт. В случая с ЦСКА фронтът е медиен, шумен и целенасочен. Атаките не са хаотични, а системни – насочени към имиджа на клуба, към доверието на феновете и към легитимността на новото управление.

От ЦСКА обаче демонстрират пълно спокойствие. Публична реакция липсва, а вътрешното убеждение е, че времето ще покаже кой е бил прав. В клуба са убедени, че именно дистанцирането от стари практики и зависимости е пътят към стабилен и устойчив модел. Забраната за трансфери чрез Лъчо Танев не е лична, а принципна – част от по-голямата стратегия за рестарт.

Феновете на „червените“ също усещат промяната. За първи път от години трансферите не се превръщат в нескончаеми сапунки, няма излишни слухове, няма предварително „изпяти“ сделки. Това, разбира се, дразни онези, които са свикнали да бъдат част от процеса или поне да имат влияние върху него.

Интересното е, че атаките на Танев често са насочени не толкова към конкретни футболни аргументи, колкото към внушения. Под въпрос се поставя „познаването на българската действителност“, „рисковете на чуждестранните модели“ и „липсата на връзка с родния пазар“. Всичко това звучи като защита на стария ред – ред, от който ЦСКА очевидно иска да се отърве.

В крайна сметка картината е ясна. Лъчо Танев не „плюе като камила“ по ЦСКА от любов към истината, а от разочарование и загуба на влияние. Забраната за трансфери от новите босове на клуба го изважда от играта, в която дълго време е бил важен фактор. А когато един агент бъде лишен от достъп до голям клуб, реакцията рядко е тиха.

ЦСКА избра пътя на конфронтацията със статуквото, а това неизбежно води до врагове. Въпросът вече не е защо Лъчо Танев атакува „червените“, а дали подобни атаки ще имат ефект. Засега изглежда, че клубът е готов да плати цената за независимостта си, дори тя да идва под формата на шумни и ожесточени медийни удари.