Ето защо Лъчо Танев плюе като камила по ЦСКА: Забранен е за трансфери от новите босове на клуба
В последните седмици името на Лъчо Танев все по-често изплува в контекста на остри критики, иронични коментари и откровени атаки срещу ЦСКА. Тонът е необичайно агресивен, думите са подбрани така, че да удрят по имиджа на клуба, а внушенията са ясни – нещо в ЦСКА не се прави както трябва. Но зад тази шумна словесна канонада стои конкретна и много по-дълбока причина, която все повече хора във футболните среди вече назовават открито. Лъчо Танев е забранен за трансфери от новите босове на ЦСКА и е напълно изваден от процеса по селекцията.
Това решение на новото ръководство на „червените“ не е случайно и не е плод на моментни емоции. Напротив, то е част от цялостна стратегия за скъсване със стария модел на управление, при който посредници, агенти и външни влияния имаха сериозна дума в кадровата политика на клуба. Новите силни хора в ЦСКА влязоха с ясна цел – пълен контрол върху трансферите, прозрачност и минимизиране на зависимостите от познатите фигури на българския футболен пазар.
Именно в този контекст идва и решението за прекратяване на всякакви трансферни взаимоотношения с Лъчо Танев. За човек, който дълги години е бил сред най-влиятелните агенти у нас и е участвал пряко или косвено в редица сделки с водещи клубове, това е тежък удар. Загубата на достъп до ЦСКА означава не просто пропуснати комисионни, а срив в влияние, престиж и позиции в българския футбол.
От този момент нататък поведението на Танев рязко се променя. Публичните му изяви започват да носят все по-остър заряд. ЦСКА е представян като клуб без ясна визия, с погрешна трансферна политика и със съмнително управление. Всяка грешка се преекспонира, всяко колебание се превръща в доказателство за „провал“, а всяка тишина от страна на клуба се тълкува като слабост.
Хора, близки до случващото се на „Армията“, твърдят, че забраната за трансфери не е насочена лично срещу Танев, а е принципно решение. Новите босове са направили детайлен анализ на миналото – договори, комисионни, начин на водене на преговори и крайни резултати. Изводът е бил ясен – ЦСКА трябва да излезе от порочния кръг на вътрешния пазар и да заложи на международни контакти, собствени скаути и директни разговори с клубове и играчи.
Този модел обаче автоматично изключва традиционните посредници, които са свикнали да бъдат незаобиколим фактор. Когато подобни фигури бъдат отстранени, реакцията рядко е тиха. В случая с Лъчо Танев тя е шумна, демонстративна и целенасочена. Атаките срещу ЦСКА не изглеждат спонтанни, а по-скоро системни, като основната им цел е да подкопаят доверието към новото ръководство.
Особено показателно е, че критиките идват в моменти, когато клубът умишлено избягва публичност около трансферните си действия. За разлика от предишни години, когато всяка потенциална сделка се превръщаше в медиен сериал, сега от „Армията“ работят тихо и затворено. Това лишава външните фактори от възможността да влияят, да създават напрежение или да диктуват дневния ред.
Феновете на ЦСКА усещат тази промяна и до голяма степен я одобряват. За тях нападките на Танев изглеждат като реакция на човек, който е загубил позициите си, а не като обективен анализ. В социалните мрежи все по-често се появяват коментари, че „болката говори“ и че зад критиките стои лично разочарование, а не грижа за българския футбол.
От своя страна, ЦСКА демонстрира пълно мълчание. Клубът не влиза в полемики, не отговаря на обвинения и не коментира публично темата с агентите. Това допълнително изнервя критиците, защото липсата на реакция не им дава възможност за директен сблъсък. Новото управление изглежда убедено, че резултатите на терена и стабилността извън него са най-добрият отговор.
Интересното е, че атаките на Лъчо Танев често са облечени в уж загрижен тон. Говори се за „рискове“, за „липса на познаване на българската реалност“ и за „опасности от чужди модели“. Зад тези думи обаче прозира носталгия по стария ред, в който местните агенти имаха ключова роля и често определяха посоката на трансферната политика.
Истината е, че ЦСКА прави опит да скъса с това минало. Забраната за трансфери чрез определени агенти е символ на този рестарт. Тя показва, че клубът е готов да понесе краткосрочен шум и напрежение, за да изгради дългосрочна независимост. В този смисъл конфликтът с Лъчо Танев е не просто личен, а идеологически – сблъсък между стария и новия модел на управление.
В крайна сметка въпросът вече не е защо Танев напада ЦСКА, а дали тези атаки ще имат реално въздействие. Засега изглежда, че новите босове на клуба са твърдо решени да не отстъпват. А когато една врата е окончателно затворена, онези, които остават отвън, често избират да хвърлят камъни. ЦСКА обаче изглежда готов да продължи напред, независимо от шума около себе си.
Leave a Reply