След направените вчера плащания към Националната агенция за приходите и Столична община клубът направи още една важна крачка към финансова стабилност.
В резултат на тези разплащания оставащите задължения на Левски вече възлизат на малко под 1,3 млн евро.
Това намаление е ясен знак за напредък в дългия и труден процес на оздравяване.
Ръководството на клуба остава напълно ангажирано с изчистването на всички задължения.
Очакванията са остатъчните дългове да бъдат напълно погасени до края на годината.
Макар целта да е амбициозна, тя се счита за напълно постижима.
Постигането ѝ изисква строга финансова дисциплина и дългосрочно планиране.
Всяко извършено плащане е резултат от съзнателни и често трудни решения.
Пътят към стабилизирането на клуба никога не е бил лесен.
Спасението на Левски дойде с висока цена.
Тази цена не беше само финансова.
Тя беше и емоционална.
Привържениците преминаха през продължителни периоди на несигурност.
Моменти на съмнение поставиха на изпитание търпението и вярата.
Доверието беше разклатено неведнъж.
И все пак вярата в клуба никога не изчезна напълно.
В спортно-технически план последствията бяха неизбежни.
Наложи се да се правят трудни компромиси.
Някои амбиции бяха отложени.
Други изискваха търпение вместо прибързани решения.
Въпреки всичко клубът устоя.
Левски отказа да жертва своите основни ценности.
Всяка стъпка беше направена с мисъл за бъдещето.
Краткосрочните трудности не отклониха дългосрочната визия.
Отговорността стоеше в основата на всяко решение.
Отговорност към историята на клуба.
Отговорност към привържениците.
Отговорност към името, което носи Левски.
Спасението на клуба беше въпрос на чест.
То не можеше да бъде постигнато на всяка цена.
Нямаше място за сделки за сметка на достойнството.
Именно този принцип направи пътя по-труден.
Но и много по-смислен.
Вярата в избрания път даде сили на всички ангажирани.
Всеки малък успех имаше значение.
Всяко погасено задължение беше знак за напредък.
Постепенно тежестта започна да намалява.
Днес Левски е по-близо до финансова свобода.
По-близо до трайна стабилност.
По-близо до бъдеще, изградено върху здрава основа.
Предстои още работа.
Предизвикателствата не са изчезнали.
Но посоката е ясна.
Решимостта е непоколебима.
Подкрепата на синята общност остава решаваща.
Тя продължава да бъде двигател на всяка положителна промяна.
Левски винаги е бил повече от футболен клуб.
Той е символ.
Той е кауза.
Той е част от идентичността на хиляди хора.
Затова честта не подлежи на компромис.
Достойнството не е предмет на договаряне.
Историята го изисква.
Бъдещето зависи от това.
И една истина остава непроменена.
ЛЕВСКИ Е СВЕТИНЯ.
Leave a Reply