Среднощна критика към Хулио Веласкес след отпадането на Левски за Купата
Решихме да не реагираме веднага след последния съдийски сигнал. Има една стара поговорка, че утрото е по-мъдро от вечерта, и се надявахме с по-спокойни глави да погледнем на случилото се по различен начин. Вместо това обаче се получи точно обратното. С времето въпросите и съмненията станаха още повече и още по-неприятни.
Пътят на Левски в турнира за Купата на България приключи в Разград след болезнена загуба. Във футбола пораженията от силен съперник са част от играта и понякога резултатът е по-лесен за приемане от начина, по който е постигнат. В случая обаче най-трудно се преглъща не само самият краен изход, а и това как изглеждаше отборът на терена.
За пореден път старши треньорът Хулио Веласкес взе решения, които оставиха привържениците в недоумение. Изборът да започнат Камдем и Костадинов, които вече имаха колебливо представяне срещу същия съперник за Суперкупата, изглеждаше като повторение на стари грешки. Не се забелязваше ясен знак, че са извлечени поуки или направени корекции. Срещу качествен опонент подобни неточности се наказват.
Ради Кирилов отново беше използван по десния фланг – позиция, която очевидно ограничава силните му страни. Отляво той е реална заплаха с бързината и креативността си. Отдясно обаче влиянието му е значително по-слабо и играта му изглежда по-скована. Разликата е видима, но въпреки това тактическата рамка остава непроменена.
Що се отнася до Сангaре, представянето му също породи въпроси. С ръста и физиката си той би трябвало да доминира във въздушните двубои и да налага присъствие в наказателното поле. Вместо това често изглеждаше изолиран от играта и трудно намираше начин да повлияе в ключовите моменти. Първоначалните сравнения с Гара Дембеле вече звучат пресилено. На моменти отборът изглеждаше сякаш играе с човек по-малко.
Решението мачът да започне с трима дефанзивни полузащитници също предизвика сериозни дискусии. Подобен предпазлив подход може да е оправдан за тим, който се бори за оцеляване, но трудно се вписва в мащаба и амбициите на Левски. Исторически клубът се свързва с атакуващ стил и манталитет на победител. Схема, изградена предимно върху предпазливост, изпраща различно послание.
Онова, което дразни мнозина, е, че тези проблеми не са скрити или трудни за забелязване. Те се виждат и отстрани. Въпреки това сякаш остават без адекватна реакция. Дали причината е в упоритост или в грешна преценка – трудно е да се каже, но и двете обяснения не носят спокойствие на феновете, които очакват по-високи стандарти.
В изявлението си след мача Веласкес подчерта броя на трофеите на съперника – явен намек към доминацията на Лудогорец през последните години. Факт е, че разградчани изградиха впечатляваща визитка в българския футбол. Но позоваването на тази статистика звучи повече като оправдание, отколкото като поемане на отговорност. В клуб като Левски очакванията надхвърлят уважителното признаване на чуждите успехи.
Още по-озадачаващо беше твърдението, че Левски е изиграл силен мач. За много от наблюдателите подобна оценка не съответстваше на видяното. В играта липсваха убедителност и острота в атака, особено като се има предвид, че този състав на Лудогорец не изглежда толкова силен, колкото в предишни години. Шансовете да бъдат притиснати и победени не идват често, а два такива случая вече бяха пропуснати – за Суперкупата и за Купата.
Левски е много повече от предпазливи тактики и преходни проекти. Той е символ на отговорност, амбиция и традиция, които тежат върху всеки, застанал начело на отбора. Времето за експерименти не е безкрайно, а търпението също има граници. Всеки мач носи задължението емблемата да бъде защитавана със смелост и решителност. Всичко по-малко от това неизбежно води до трудни въпроси – както посред нощ, така и на сутринта.
Leave a Reply