С ТОЛКОВА ГОЛЯМО ВЛАДЕНИЕ НА ТОПКАТА, ЛЕВСКИ НЯМА ИСТИНСКО ДЯСНО КРИЛО

С ТОЛКОВА ГОЛЯМО ВЛАДЕНИЕ НА ТОПКАТА, ЛЕВСКИ НЯМА ИСТИНСКО ДЯСНО КРИЛО

В последните мачове на Левски една тенденция започва все по-ясно да се откроява. Отборът държи топката повече от съперниците си, контролира темпото на играта и прекарва голяма част от времето в противниковата половина. На пръв поглед това изглежда като знак за развитие. Статистиката показва високо притежание, повече подавания и повече атаки. Но когато се вгледаме по-внимателно, се появява един сериозен проблем – Левски няма истинско дясно крило.

Това не е просто въпрос на позиция в стартовия състав. Това е проблем, който оказва влияние върху цялостната идея на отбора в нападение.

Когато един тим играе с високо притежание на топката, той трябва постоянно да разтяга защитата на съперника. Широчината е едно от най-важните оръжия срещу добре подредени защитни блокове. Ако липсва играч, който да стои широко по десния фланг, да атакува един срещу един и да принуждава защитниците да излизат от позициите си, играта започва да става предвидима.

Точно това се вижда в представянето на Левски.

Атаките много често преминават през центъра или по левия фланг. Дясната страна остава пасивна или се използва основно от десния бек, който е принуден да покрива огромни пространства. Вместо да има крило пред себе си, което да създава опасност, защитникът често трябва сам да изгражда атаките.

Това води до няколко проблема.

Първо, съперниците започват да пренасочват защитата си към по-опасната страна на терена. Когато знаят, че почти няма заплаха отдясно, те спокойно удвояват футболистите по левия фланг и затварят пространствата в центъра.

Второ, нападателят остава изолиран. Централният нападател има нужда от постоянни центрирания, пробиви и подавания от двата фланга. Ако атаките идват само от едната страна, защитата много по-лесно се подготвя за тях.

Трето, темпото на играта пада.

Левски често разиграва топката продължително, но без реална острота. Подаванията се натрупват, притежанието расте, но липсва моментът, който да разкъса защитата. Именно тук се усеща липсата на класическо дясно крило.

Съвременният футбол все повече разчита на крила, които могат сами да решават ситуации. Играч, способен да елиминира защитник с дрибъл, да пробие по линията или да влезе навътре и да стреля, променя целия облик на отбора.

Левски има футболисти с качества, но в момента сякаш няма постоянна фигура, която да изпълнява тази роля по естествен начин.

Понякога на тази позиция играят футболисти, които по природа са халфове. Друг път там се озовават нападатели или играчи, които предпочитат да се движат навътре към центъра. Това създава усещането, че десният фланг не функционира така, както би трябвало.

Не става въпрос само за скорост.

Истинското крило трябва да знае кога да остане широко, кога да атакува празното пространство, кога да направи диагонален пробив и кога да върне топката назад. Това са детайли, които правят разликата срещу организирани защитни отбори.

Притежанието на топката само по себе си не печели мачове.

Футболът е пълен с примери за отбори, които държат топката над 60 или 70 процента от времето, но създават твърде малко чисти положения. Статистиката изглежда впечатляващо, но резултатът не винаги го показва.

Именно тук трябва да се зададе въпросът – каква е целта на това притежание?

Ако то служи само за контрол, без проникване зад защитата и без достатъчно скорост по фланговете, тогава съперникът спокойно чака своя шанс на контраатака.

Левски вече показа, че може да контролира мачове. Следващата стъпка е този контрол да се превърне в повече голови положения и повече попадения.

Решението може да бъде различно.

Единият вариант е треньорският щаб да намери точния футболист в настоящия състав, който да се превърне в постоянна заплаха по десния фланг.

Другият вариант е клубът да потърси ново попълнение, което естествено играе на тази позиция. Такъв футболист не само би подобрил атаката, но и би освободил повече пространства за останалите офанзивни играчи.

Не трябва да се подценява и ролята на десния бек. Когато пред него има активно крило, комбинациите стават далеч по-разнообразни. Появяват се двойни подавания, припокривания и повече възможности за центриране. В момента твърде често десният защитник остава сам срещу двама съперници.

В Европа подобни детайли често решават цели двубои.

Срещу силни съперници няма достатъчно време за дълги разигравания. Нужно е разнообразие, скорост и способност да се използва цялата широчина на терена.

Левски има потенциал да бъде още по-опасен отбор. Контролът върху топката вече е налице в много срещи. Организацията също изглежда подобрена. Но за да направи следващата крачка, отборът трябва да намери решение на един очевиден проблем.

Колкото и добро да е притежанието на топката, то не може да компенсира липсата на естествено дясно крило.

Ако “сините” искат да превърнат доминацията си във владението в повече победи и повече голове, десният фланг трябва да стане също толкова опасен, колкото останалите зони на терена. Само тогава високото притежание ще има истинска стойност, а не просто ще остане впечатляваща статистика след края на мача.