Изчакахме емоциите да се поуталожат, за да споделим и нашето мнение за последния мач.
Оправдания могат да се намерят много. Липсата на двамата ни най-добри полузащитници, които са моторите на отбора. Изборът на състав от страна на Веласкес – може би е очаквал двубоят да се развива равностойно, за да пусне свежи играчи през второто полувреме, които да решат мача. Умората също е фактор: Литекс съхраниха основните си футболисти в Атина, докато нашите момчета дадоха всичко от себе си срещу Ягелония.
Вероятно всички тези обяснения са основателни и всяко от тях е оказало влияние върху крайния резултат. Но едно нещо става все по-очевидно – настройката на футболистите ни за европейските мачове и за двубоите от вътрешното първенство е коренно различна. Именно това е най-големият проблем.
Това е нещо, от което Лудогорец страдаше през последните години, а сега ние изпитваме същото. Разликата обаче е, че до миналия сезон Лудогорец нямаше сериозна конкуренция, докато ние вече имаме такава.
Друг сериозен проблем е физическото състояние на отбора. Миналия сезон безспорно бяхме сред най-добре подготвените физически тимове в първенството. Сега ситуацията е различна. Предвид ангажиментите ни в Лига Европа, включително мачовете през януари, както и невъзможността да проведем пълноценна зимна подготовка, не сме сигурни дали ще има достатъчно време за корекции.
Въпреки това сме далеч от мисълта, че една или две загуби трябва да бъдат достатъчни, за да сринем отбора, треньора и всичко изградено през последните две години. За този период преизпълнихме целите си – спечелихме шампионската титла и достигнахме основната фаза на по-силния европейски турнир. Там се представихме великолепно и сега сме близо до това да продължим напред.
Истина е, че двете поредни загуби от ЦСКА оставиха горчив вкус. Но нека си припомним какво се случи миналата пролет. Първо те се измъкнаха от загуба в последната минута. След това обаче ги победихме категорично два пъти в плейофите и спечелихме титлата.
Миналата есен също загубихме дербито. През цялата зима ги гледахме как се надъхват за пролетта, но ние запазихме спокойствие, изчакахме своя момент и накрая ги поставихме на мястото им.
Сега отново се мислят за шампиони и вече празнуват преждевременно. Но напролет предстоят още три директни сблъсъка между двата отбора. Атанас Бостанджиев беше прав, когато заяви, че първенството едва сега започва.
Непосредствените ни задачи са ясни. Трябва възможно най-бързо да подредим къщичката си на управленско ниво в този преходен период, в който няколко нови директори поемат своите позиции.
На терена трябва да спечелим оставащите четири мача от първенството и двубоя за Купата на България преди празничната пауза. Целта ни е да посрещнем зимната почивка на върха в класирането.
Продължаваме да смятаме, че европейските мачове са бонус. През зимата трябва да подсилим състава с качествени попълнения. А напролет очакваме извинение за последните два мача срещу оранжевите – не с публикации във Facebook, а на терена!
Наред с всичко останало Хулио Веласкес поне показа, че умее да се учи от грешките си, да си взима поуки от трудните моменти и да се развива. След случилото се онзи ден вече би трябвало да е наясно, че този конкретен мач трябва да бъде спечелен на всяка цена. За привържениците от другата страна това съперничество е единствената им връзка с отбора, с който се отъждествяват, и означава всичко за тях.
А за автогола им с хореографията с националния флаг, в която участва Владимир Стойчев, когото смятаме за национален предател, заслужава да посветим отделен пост на по-късен етап.
Ще се видим на 22 ноември, когато след дълго отсъствие най-накрая се завръщаме на стадион „Георги Аспарухов“!
УМИРАНЕ ИМА, ОТКАЗВАНЕ НЯМА!
САМО ЛЕВСКИ!
Leave a Reply