Трикратният шампион на България с Левски Николай Димитров-Хичо говори пред Gong.bg. Както е известно, Хичо направи сериозна кариера, като премина през турските Касъмпаша, Болуспор и Манисаспор, мина и през гръцкия Ксанти, а преди да приключи с кариерата си в руския Урал, бе за кратко и в Славия.
Винаги обаче името на Николай Димитров ще бъде свързано и с пробите в Арсенал, за които той разказа подробно.След като спря с футбола на едва 33 години, Хичо се впусна в собствен бизнес, който се развива доста добре.
– Ники, ти вече анализира двубоя за Суперкупата на България между Лудогорец и Левски и спечелен с 1:0 от шампионите. Как според теб ще се отрази този резултат на предстоящата битка за титлата?
– Според мен си има някакво ментално приемущество, което ще се отрази позитивно на Лудогорец. Макар и да мачът да се водеше без значение, защото Суперкупата не добавя голяма стойност, според мен дава на Лудогорец ментално и емоционално самочувствие с този мач. Но Сираков го каза след срещата, чв войната тепърва започва и това е само една битка. За мен на Левски това няма да се отрази много и ще имат възможност да победвят още утре Ботев Враца. Така ще имат възможност да наберат скорост и инерция.
– Ти вече си бизнесмен, а знаем, че футбол се прави с пари. Как Левски може да компенсира финансовата разлика с Лудогорец, а вече и с ЦСКА?
– На мен ми допада това, че Левски се опитва да спазва някаква финансова рамка. Сега те направиха два трансфера, но са пропаднали сделки поради големи параметри. Помним преди няколко години каква беше ситуацията. Финанстите обаче определено играят роля, няма какво да си кривим душата, че Лудогорец имат най-качествения състав. Добрите футболисти струват пари. На терена обаче тези неща остават настравни и Левски с добър колектив и с добър избор на треньор, силите се изравняват и много парите не играят.
– Как ще се впишат в Левски новите попълнения Армстронг Око-Флекс и Хуан Переа?
– Според мен Левски през този сезон има много добре баланисран състав. Тръгна си Марин Петков, тръгна си Рупанов и тяхната липса трябваше да се компенсира. Хубавото за Око-Флекс и Переа, е че блъгарският футбол за тях не е нещо ново. И двамата обаче ще трябва да свикнат да играят пред публиката на Левски, защото тя дава друг заряд и друго напрежение. Нямаха много възможност да се изявят срещу Лудогорец, но и двамата загатнаха за качествата, които имат. Очаквам още срщеу Ботев Враца да покажат какво могат.
– Ти спомена името на Марин Петков. Донякъде той върви по твоите стъпки – тръгва от школата на Левски, но вместо да отиде на Запад, поема на Изток, подписвайки с Ал Таавун от Саудитска Арабия. Как би коментирал този трансфер?
– Бих определил този трансфер като позитивен. Марин Петков наистина остави своя отпечатък върху отбора, защото беше и лидер, с капитанската лента. А още повече си е момче на Левски. на него вече му беше дошло времето да излезе в чужбина. Дойде оферта, която удоволетворява и клуба, което не е малък фактор, когато се правят трансфери. Много хора подценяват първенството на Саудитска Арабия, но виждаме какви футболисти играят там. За мен определено Марин ще направи крачка напред.
– Какво е мнението ти за Хулио Веласкес, който получи една чест, която други треньори не са имали – подписа нов договор и има огромна власт?
– Всички знаем колко резервирани бяха голяма чест от феновете на Левски, когато той дойде. Бързо успя да се адаптира, бързо успя да покаже, че може да сплоти колектива. Неговата най-силна страна е менталната, която прави пред камерите, а и предполагам в съблекалнята. Когато резултатът е негативен, той е позитивен пред медиите. А когато резултатът е положителен, той е обран и балансиран. Това помага много на играчите. Един от козовете му е начина, по който обединява съблекалнята.
– Ти си работил със Станимир Стоилов, един от най-великите треньори в историята на Левски. Намираш ли общо черти между двамата?
– При Мъри имаше един изграден стил на игра и той не се сменяше, въз основа на съперника. Докатп при Хулио Веласкес, той наглася системата съгласно съперника, който играе. Това го отчитам като сериозна разлика. За приликите – не знам, защото не съм работил с Хулио Веласкес.
– Играл си с Левски в Шампионската лига и си вдигал титлата на България. Ще се върнат ли скоро тези дни за отбора?
– Когато и нас ни взеха на 16-17 години, и тогава беше трудно. Ние като млади играчи си представяхме как ще изиграем поне един мач в Шампионската лига. А то се случи след само 2-3 години. Левскарите не трябва да вярваме, че тези времена няма да се повторят. Защото според ще се поветорят… Преходът, през който Левски премина, не беше кратък, но се надявам през тази година да се направи крачка напред.
– Седем точки преднина много или малко са?
– Зависи от гледната точка – ако имаш Лудогорец, са малко.
– Изненадващо спря с футбола и започна бизнес, който развиваш успешно. Как е от другата страна?
– Когато приключвах с футбола, имах още 2 години договор с Урал. Не взех решението импулсивно. Исках да се фокуисрам само върху бизнеса. Първоначално исках да се отдлея малко от футбола, за да не се свързват хората само с него. Но с течение на времето видях, че това няма как да стане. Където и да отида, се говореше само за моята кариера. Видях обаче, че това не е минус, а е плюс. Разбрах, че няма как се отделя от нещо, с което е преминала първата част от живота ми. В днешно време двете неща – бизнесът и спорта могат да вървят ръка за ръка. Виждам, че в глобален мащаб, най-вече в САЩ, а и след това в Европа, се правят доста инвестиции в спорта, това нещо се демократизира и съм много запален по тази тема.
– Когато ти си тръгна от Урал и се върна в България, имаше ли шанс да завършиш кариерата си в Левски?
– Тогава Левски беше в незавидна ситуация. Имах разоговори с Живко Миланов, който беше треньор. Нол бях казал, че няма да се връщам повече към футбола. Той дори президентът на Урал каза, че ще ме чака след 6 месеца да се върна…
– Ще разкажеш ли малко повече за твоето преминаване в руски Урал?
– Аз пътувах с Мирчо Димитров, а там ни чакаше Георги Пеев. Температурата беше минус 38 градуса. Аз бях с две якета, купени от Европа и ми беше много студено. След това разбрах, че руснаците си купуват специални кожи, които са по-дебелеи и са пригодени за тези температури. С Георги Пеев трябваше от хотела до да отидем до офиса да си подпиша договора. Това бяха 50 метра. На 20 метра от хотела се върнахме, защото ми замръзнаха ушите, а от клуба изпратиха кола да ни вземе.
– Имаше ли в момент, в който се запита: „Какво правя тук“?
– Мислех си го, няма да лъжа. Но Георги Пеев ми обясни, че на тези температури не се играе, а когато започне сезона, температурите са различни. В Русия най-студено съм играл на минуст 17 градуса.
– Няма как да подминем и темата „Арсенал“, която винаги ще те съпътства. Какви са твоите спомени?
– Трудно се описва с думи. Емоционално наистина преливаха поизитивните емоции. Към мен имаше интерес от европейски клубове, но не си представях, че мога да отида в Арсенал. След като отидох там, всичко беше дори по-хубаво от това, което си представях.
– Как се стигна до тези проби?
– Лъчо Танев ми беше агент, но дори ми каза, че Тотнъм ще дойде да ме гледа в мач на националите. След това и с Мъри говорех, той също ми спомена доста клубове, но не и Арсенал. Прибрах се в стаята след вечеря и тогава ми звънна Лъчо Танев, който ми каза, че е говорил с Венгер и заминавам там след една седмица. В този период да не давам интервюта и да бъде спокоен.
– Какъв човек е Венгер?
– Има страхотна аура този човек. Излъчва спокойствие. Сега слушам интервюа на Анри и виждам, че и него е третирал като син, въпреки че е голяма звезда. Венгер ми зададе няколко провокативни въпроса. Питам как оценявам слабите си страни, играта си с глава, играта си с десния крак, такива неща, които ме озадачиха. Но впоследствие разбрах, че той е питал всеки млад играч за тези неща. Най-много си говорех с Коло Туре, който беше най-приказлив.
– Защо в крайна сметка не подписа с Арсенал?
– Заради това, че започнах да показвам слаби игри. Техният главен скаут ми каза, че трябва да имам 75% участие в мачове на националния отбор. Имаше вариант да ме вземат и да ме дадат някъде под наем. Аз реших да остана в Левски. След това те пращаха хора, но според мен не се стигна до мой трансфер, защото нямах емоционална зрялост в онзи период. Тогава забравих кое е най-важното, е именно – представянето ми на терена.
– Какво е чувството един юноша на Левски да стане шампион с отбора?
– Много е важен прехода за един футболист между 14 и 17 години. Извадихме късмет, че Мъри Стоилов ни стана треньор и беше заедно с Наско Сираков. Те ни търпяха, но ни провървя. Ние сдмятахме титлите за нещо нормаално, защото сме в Левски. Но, след като спрях с футбола, разбрах какво всъщност е било да си част от тази приказка, която преживахме.
– Наско Сираков се захвана с нешо много трудно, когато взе акциите на Левски…
– Адмирирам избора му да вземе акциите в момент, в който никой не го искаше. Гледайки сега какъв е продукта – и на терена, и организационно, определено Левски е направил огромни крачки. Сираков несъмнено е главно действщо лице. Той, заедно с Даниел Боримиров, се справят с управлието на клуба.
– Кога България пак ще има треньор като Станимир Стоилов?
– Ключовата дума е любов. Той живее с футбола 24/7. Постоянно се учи, постоянно прилага нови неща. Надявам се в един момент пак да го видим в Левски под някаква форма.
– Кой ще стане шампион?
– Много ми се иска Левски, защото е в добра позиция. Но виждам, че Лудогорец са си взели поука от есенния полусезон. Аз залагам на „сините“.
– За финал – какво е да срещнеш своя идол Роналдиньо?
– Аз не играех в този мач, бях на трубините, а той загравяше пред мен. Имаше хора с камери, които снимаха и след това ги помолих за кадрите. Някои моменти ми се губят. Беше голяма емоция, мога да го сравня с емоция като тази, която изпитах преди да замина за Арсенал.
Leave a Reply