Големи решения, още по-големи планове: Левски на кръстопът, докато срамното бъдеще наднича зад ъгъла

Големи решения, още по-големи планове: Левски на кръстопът, докато срамното бъдеще наднича зад ъгъла

Левски София не е чужд на напрежението. Това е клуб, изграден върху очаквания, отгледан с трофеи и измерван не с усилия, а с резултати. За поколения наред „Левски“ означаваше неподчинение, гордост и отказ да се примириш с посредствеността. Днес обаче тази идентичност изглежда все по-крехка. Емблемата все още носи тежестта на историята, но настоящето става все по-леко с всяка изминала седмица. Въпросът вече не е дали Левски някога отново ще се бори за титли — а дали клубът може да избегне дълго и дълбоко унизително изпадане в незначителност.

Предупредителните знаци вече не са дискретни. Те са силни, постоянни и невъзможни за пренебрегване.

Левски се намира на кръстопът и посоката, която ще избере през следващите месеци, може да определи следващото десетилетие от съществуването на клуба.

Гигант, живеещ със спомени

Историята е едновременно най-голямото оръжие на Левски и най-опасната му тежест. Малко клубове в българския футбол могат да говорят с такава увереност за миналите си слави. Шампионски титли, европейски вечери, легендарни футболисти и незабравими моменти са изсечени в колективната памет на привържениците. Но футболът е безмилостен. Той уважава единствено настоящето и наказва онези, които се опитват да живеят от носталгия.

През последните години Левски твърде често разчита на емоционалния кредит от миналото си. Всеки нов сезон идва, обвит в надежда, само за да бъде оголен от реалността слой по слой. Дават се обещания, търси се търпение, а феновете са призовавани да „вярват в процеса“. Но процеси без видим напредък бързо се превръщат в оправдания.

Пропастта между това, което Левски символизира, и това, което реално представлява днес, става опасно широка.

Структурни проблеми, които отказват да изчезнат

Това не е криза, породена от един слаб трансферен прозорец или един неуспешен сезон. Това е системен проблем. Проблемите на Левски са дълбоки — от управлението до планирането на състава, от финансовия мениджмънт до дългосрочната визия. Клубът твърде често реагира, вместо да действа, кърпи дупки, вместо да изгражда основи.

Краткосрочните решения се превърнаха в норма. Треньори се назначават по спешност, а не по стратегия. Футболисти пристигат без ясни роли или приемственост. За школата се говори, но рядко се защитава с нужното търпение. Всеки сезон изглежда като ново начало, а постоянните рестарти са враг номер едно на развитието.

Стабилността — онова, от което Левски отчаяно се нуждае — продължава да липсва.

Селекция без идентичност

Един от най-тревожните аспекти на сегашното състояние на Левски е липсата на ясна футболна идентичност. Гледайки отбора седмица след седмица, е трудно да се отговори на един прост въпрос: какво всъщност се опитва да бъде Левски?

Пресиращ, агресивен отбор, изграден върху интензитет? Отбор, който доминира с владение на топката? Контраатакуваща машина, разчитаща на скорост и ефективност? Твърде често Левски изглежда като всичко това на теория и нищо от него на практика.

Трансферите отразяват това объркване. Футболисти се привличат според наличността, а не според пасването им в системата. Профилите се разминават, химията липсва, а треньорите са принудени да извличат смисъл от несъвместими елементи. Когато резултатите липсват, вината пада върху отделни играчи, но първопричината се намира по-нагоре.

Клуб без идентичност винаги ще изостава от клубове, които знаят точно кои са.